Заради прекалено многото привилегии, малкото работещи и многото пенсионери дори изплащането на днешните пенсии е огромен проблем за осигурителната система в страната, признават от НОИ в анализ на бюджета на общественото осигуряване за 2012 г. В него за пореден път се отчита, че приходите от вноски покриват едва половината от общите разходи. Въпреки това управляващите смятат да облекчат още условията, като спрат пенсионната реформа на ГЕРБ и пуснат още десетки хиляди в системата. В НОИ от осигуровки през 2012 г. са влезли 3.83 млрд. лв., а разходите са били 8.36 млрд. лв., като останалото е допълнено от бюджета, т.е. от парите на данъкоплатците.

"Предвид неблагоприятната демографска и социално-икономическа ситуация в страната, характеризираща се с намаляване броя на населението, относително намаляване на работната сила и увеличаване дела на пенсионерите, ниско ниво на качествена заетост и висока безработица, недостатъчна събираемост на осигурителните приходи при значителна скрита икономика способността на системата със собствени приходи да покрива поетите ангажименти към бенефициентите на държавното обществено осигуряване е сведена до критично ниво. При тези условия не само дълготрайната финансова стабилност е застрашена, но и възможността фонд "Пенсии" на ДОО да финансира дори сегашните сравнително ниски нива на адекватност на пенсиите за преобладаващата част от пенсионерите", пише в анализа. От НОИ настояват за промени, които ще осигурят финансова стабилност на системата. Това може да означава орязване на права и затягане на условията за пенсиониране.

Основен проблем за осигуряването са многото възможности за получаване на пенсия преди законово установената възраст, която за 2012 г. е 60 г. и 4 месеца за жените и 63 г. и 4 месеца за мъжете. Средната възраст на новоотпуснатите лични пенсии, в която влизат всички видове - за осигурителен стаж и възраст, инвалидни, за тежък труд, е била 56 г. и половина за мъжете и 55 г. и 10 месеца за жените.

Условията за ранно пенсиониране бяха леко затегнати за полицаи и военни с увеличение първо на изискуемия стаж от 25 г. на 27 г., а от т.г. вече има и минимална възраст за нисшите чинове в армията (52 г.) и за висшите (54 г.). Управляващите обаче искат да я премахнат, макар че според отчета на НОИ тяхната реална пенсионна възраст от 49 г. и половина за мъжете и 53 г. и 5 месеца за жените е много под определената от социалния кодекс. В същото време хората, които са се пенсионирали по общия ред, са го правили на 62 г. за мъжете и 60 г. и 8 месеца за жените.

Според НОИ различните видове пенсии се получават средно между 20 и 30 години, но тази статистика е доста подвеждаща, тъй като все още се изчислява на базата на починалите пенсионери с пенсии отпреди 2000 г., когато възрастта за пенсия беше много по-ниска. Предвид ниската продължителност на живот у нас и завишените условия за излизане в пенсия се очаква сегашните и бъдещите пенсионери да вземат пари от НОИ между 10 и 15 г.

Поради по-ранното излизане в пенсия средните пенсии на най-възрастните са и най-ниски. Хората над 85 г. живеят с около 200 лв. на месец при средна пенсия за м.г. от 271 лв. за пенсионерите по общия ред и 468 лв. за военни и полицаи.

ОЩЕ ПРИЗНАНИЯ

От НОИ отчитат намаление на обезщетението за безработица и за майчинство, което обясняват със затегнатите условия за получаването им. Те вече се изчисляват върху по-дълъг период, т.е. върху повече месеци с по-нисък доход. Подобни законодателни промени сриват доверието в осигурителната система и карат все повече българи да избягват осигуряването върху реални доходи.