Здравната система в страната е пренаситена с медицински специалисти и болници, но в същото време е неефективна и подкупна. Неформалните плащания възлизат на около 3.6% от общите публични разходи за здравеопазване и представляват голямо предизвикателство за политиците. Така е описан един от най-тежките и нереформирани сектори в проекта за национална здравна стратегия 2014-2020 г. Документът е публикуван за публично обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването.

За 2013 г. за сектора са предвидени 3.353 млрд. лв., което означава, че според МЗ в системата се въртят още около 120.7 млн. лв. под формата на дарения и такси за определена услуга. Ведомството цитира проучвания, че подкупите се увеличават и това е резултат от негативното функциониране на здравеопазването и влошения здравен статус на населението. Но не уточнява какви са тези проучвания и как е изчислен делът на нерегламентираните плащания.

Българската здравна система разполага със значително повече ресурси спрямо средноевропейските стандарти, става ясно от проекта за стратегия. Например осигуреността с болници е двойно по-висока от средната за ЕС - 2.67 на 100 000 души, а с болнични легла е 663 на 100 000 души. През 2012 г. на 100 000 души са се падали 393 лекари, докато средноевропейският показател е 333. Към края на м.г. в страната са функционирали 339 болници, диспансери, онкоцентрове и заведения за психично болни (с 35 785 легла). От тях частните клиники са 92 (6916 легла).

В същото време са налице регионални диспропорции, които пораждат неравенства в достъпа до медицинска помощ, отбелязва докладът. Осигуреността с лекари по области варира от 25.6 до 50.2 на 10 000 души от населението и очаквано е най-висока в областите, в които работят медицински университети и университетски болници.

Картината в следващите 10 години обаче вероятно сериозно ще се промени заради все по-задълбочаващия се недостиг на медицински специалисти, предупреждават от МЗ. Дефицитът на хора в определени специалности има потенциал да дестабилизира цялата система и да доведе до още по-голям отлив на медици. Сред причините са миграцията, повишаването на средната възраст на работещите лекари и липсата на ефективно планиране на човешките ресурси в сектора. Започват да се открояват "неатрактивни" специалности - клинична патология, инфекциозни болести, анестезиология и интензивно лечение, епидемиология, социална медицина и здравен мениджмънт и др. Студентите предпочитат да специализират кардиохирургия, акушерство и гинекология, ендокринология и кардиология.



БЪРЗА ПОМОЩ

Достъпът до спешна помощ е проблематичен за около 211 000 души от труднодостъпни и отдалечени региони. Става въпрос за около 15% от населените места - в тях времето за достъп на линейките е над 30 минути. За тези граждани оказването на адекватна медицинска помощ при спешни състояния е силно затруднено, се констатира в доклада. За около 27% от населените места вероятното време на достъп на спешните коли е до 30 минути, а 58% от населените места са на отстояние до 20 минути от филиал за спешна помощ. Сред мерките за подобряване на състоянието на спешната помощ са въвеждане на телемедицината, свързване на системата на спешната помощ с тази на МВР и другите служби на тел. 112, създаване на национален център за продължаващо обучение по спешна медицина и финансови стимули за работещите.



БЪДЕЩЕ

В проекта се посочва, че лечебните заведения трябва да се преструктурират, за да станат по-ефективни. Например болниците за активно лечение трябва да лекуват остри заболявания и да извършват високотехнологични прегледи, изследвания и операции, като наред с това се развива системата от медицински центрове, стационари за продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи.

За следващите години се обещава по-голям бюджет за здравеопазване, като за 2014 г. ще бъдат предвидени над 4.058 млрд. лв. - с около 700 млн. повече спрямо тазгодишния бюджет. Прогнозата е заедно с финансирането по оперативните програми през 2014 г. публичните разходи за здравеопазване да надхвърлят 5 млрд. лв. До 2020 г. националното финансиране за здравеопазването трябва да достигне 4.989 млрд. лв., а заедно със средствата по еврофондовете планираната сума става 5.674 млрд. лв. В доклада се твърди, че щедро обещаното финансиране за сектора няма да изисква увеличение на данъците и осигурителните вноски, но не става ясно за сметка на кои други сектори ще се осигури държавното финансиране за здравната система.