Повечето велосипеди трябваше да направят европейските градове по-годни за живеене. Вместо това обаче популярността на пътуването на две колела поражда проблеми в някои градове в Холандия и Дания, където обичайно явление са задръстванията и липсата на паркоместа.

Велосипедната пътека е изцяло пълна - един до друг по двойки или по тройки колоездачите пълзят край светофарите със скоростта на охлюв. Те минават един за 80 секунди, преди разстоянието помежду им накрая да започне да се разширява. В Ютюб бе пуснато видео от сцена за пресичане на кръстовище в Копенхаген, която показва какво може да стане, когато една трета от населението на датската столица се придвижва всеки ден с велосипеди.

Урбанистите в Дания и Холандия са добре запознати с този проблем. Колоезденето силно се насърчаваше и все повече и повече хора се качваха на колелета. Но в крайна сметка за велосипедни пътеки, велосипедни стойки и други зони за паркиране започна да не достига място. Бумът на велосипедите - отдавна възприемани като универсално решение срещу задръстванията, паркиралите коли и други градски беди като шум, смог и недостиг на физическа активност - е застрашен от собствения си успех.

Да вземем Грьонинген, град в Северна Холандия. С население малко под 200 000 души, той вече има 375 000 велосипеди,



а 50% от движението в града се извършва с колелета



"Много сме горди от големия брой велосипеди, но успехът създава и проблеми", заяви Яп Валкема, който отговаря за този вид транспорт в града, по време на конференция във Виена, посветена на колоезденето в градовете.

Урбанистите в Грьонинген се запалиха по новия вид транспорт преди около 35 години. Тогава бе забранено автомобилното движение в центъра на града. Колоезденето се превърна в най-приспособимият, гъвкав и популярен вид транспорт. Но независимо че колелетата заемат по-малко място от колите, в центъра на Грьонинген стана по-трудно да се намерят места за придвижване и каране на велосипеди.

За да се постави под контрол хаотичното паркиране на велосипеди, градските власти положиха червена настилка върху зоните, където велопаркирането е забранено. Съответно бяха маркирани местата с разрешено паркиране на велосипедите. "Преди 10 години имаше 3000 колела, паркирали пред централната гара на града", каза Валкема. Днес те са 10 000 - главно заради увеличения брой студенти в Грьонинген. Скоро бройката може да достигне17 000. На гарата бе построен гараж, годен да поеме този наплив от колелета. "Може да стигнем дотам, че да вземаме такса за паркиране най-малкото, ако паркирането е за повече от един ден", добави Валкема.



Градът иска да увеличи дела на велосипедите до 65%



от трафика към 2030 г. За да постигнат това, властите планират изграждането на още един паркинг - за 1200 велосипеди. Допълнително проектантите на градското движение възнамеряват да направят по-съвместими автомобилния и велопревоза. Вместо да разширяват велоалеите, скоро те ще класифицират цели улици като пътища за велосипеди.

С подобни проблеми се бори и Копенхаген. Най-често велосипедните потоци, водещи към центъра, достигат максимална ширина от 3-4 метра. Докато светофарът свети зелено, потокът от велосипедисти се ниже с 20 км/час. Светне ли обаче червено, ще трябва да се въоръжиш с търпение. "Понякога потокът от велосипедисти е толкова голям, че за да пресека кръстовището,



трябва да изчакам две-три смени на светофара",



признава Нилс Торслов, ръководител на планирането в датската столица.

Само тази година градът е инвестирал 22 млн. евро, за да подобри и разшири действащата инфраструктура. "Съсредоточили сме се върху онези райони на велосипедната инфраструктура, където често има задръствания и които не са безопасни", казва Айфер Байкал, зам.-кмет на Копенхаген, която отговаря за околната среда и технологиите. Тя смята, че тези милиони са добра инвестиция. "Разбира се, велосипедната инфраструктура струва пари, но тя е много ефективен и достъпен начин за подобряване на движението и на живота в Копенхаген", добавя тя.

Велосипедният бум предизвиква проблеми и в германската столица. "На пътните платна липсва място", казва Буркхард Хорн, плановик на градското движение в Берлин. "Велосипедните пътеки са твърде тесни. Понякога по 30-40 души чакат на светофара". Има също и конфликт между бързите и бавните велосипедисти, защото много велосипедни пътеки, особено по-старите, не предлагат място за изпреварване на други колоездачи.

Хорн се безпокои също и заради нарастващия конфликт с пешеходците. Това също опира до лошото планиране. Преди години пешеходните пътеки често бяха прокарвани върху тротоарите, а това поставяше пешеходците и велосипедистите в обезпокоителна и неприятна близост. Освен това при улици без велосипедни алеи колоездачите предпочитаха да карат по тротоара вместо по пътното платно, защото се чувстваха по-сигурни или защото тротоарът е по-гладък. Но във велосипедната столица Копенхаген



карането на колелета по тротоарите е абсолютно табу



В Берлин проблемът постепенно се разрешава. Градът добавя велосипедни алеи върху съществуващите пътни настилки. Но понеже парите не достигат, няма да има разделителни елементи като бордюр, както е в Дания и Холандия. Колите ще продължават да злоупотребяват с велоалеите и да ги използват като места за паркиране. Но за Буркхард Хорн е ясно: "Трябва да преразпределим пространството в полза за велосипедите. Това е неизбежно. И пространството ще бъде взето от колите".