Пристигаме, значи, на границата.

Чисто, светло, хубаво - да му е кеф на човек да влезе в тоалетната. Така сега викат на кенефите. Обикаляме около автобуса, пушим нервно.

- Нещо за деклариране?

Митничар. Чунким не ги знаем какви са.

- Нищичко - отвръщаме в един глас.

Митничарят ни гледа мрачно. Знам какво си мисли, обаче не мога да му помогна.

- Тая жица каква е? - пита.

Колегата от втора седалка размахва лапички некоординирано:

- Против носталгия! - казва.

Митничарите обаче са хора любопитни.

- В смисъл?

- Ами нали сега четем, че на глава от населението се падали по двеста метра далекопровод... Аз си нося два. На мен жиците са ми скъпи!

Митничарят преглъща.

- Да не мислиш, че там медта е по-скъпа?

- За мен Отечеството е най-скъпо! - дърпа се нашият.

- Нямаш право да изнасяш ценни цветни метали - казва митничарят.

- Аз? Аз ли нямам право! Те държавата изнесоха, аз металите да им пазя! Къде в закона е записано, че не мога да нося предмети със сантиментална стойност?

Митничарят се затруднява.

- Ама това е жица!

- Жица с непреходна сантиментална стойност! - репчи се оня. - Ти ми кажи, като си толкова отворен, какво остана за крадене от тая държава?

Митничарят се хили гадничко.

- Онзи ден говориха нещо за някакъв милиард...

- Мани го милиарда - така са се вторачили в него, че нищичко от него не може да мине по предназначение. Кажи нещо друго!

- Кво - затруднява се митничарят, - територията!

- Коя територия? Високи сини планини, реки и златни долини - това ли? И небето като от коприна - ама небето е по-трудно да се делне на парцели! Територията отдавна я приватизираха, за небето се чака обжалването. Нещо друго?

Митничарят се амбицира. По челото му пробягват мисловни тръпки.

- Народът! С четири питанки!

- Народа го спазариха барабар с четирите му питанки - срещу трийсе и педесе кинта на единица съвест. Друго?

Бурни мисли се гонят между митничарските вежди. Обаче очевидно не могат да се настигнат, затова се връщат към професионалните въпроси.

- Това тука колко кила е?

- Ти любовта към родината на килограм ли я мериш?

- Това не е любов - това е жица!

- Всеки си носи по нещо за спомен от татковината!

- Жицата не може да е сувенир!

- Ако някой си носи в саксийка цвете от градинката на баба си - това сувенир ли е?

- Една саксия - бълха я ухапала държавата.

- Значи така - да се изнася родна земя зад граница, може, а да се носи малко жица против носталгия - не става! Само като я погледна, ще се сещам за миналата зима и ще ми се отщява да се прибирам обратно. Ти да не си защитник на енергийната мафия?

Митничарят почва да се поти.

- Те казаха, че няма енергийна мафия. И във вестниците го писаха.

- В чии вестници?

Митничарят се предава.

- Виж кво, дай двайсет кинта и си влачи жицата където искаш!

- Петнайсет - вади онзи, от втора седалка.

Всички сме щастливи, че спорът е приключил и автобусът продължава. Онзи, от втора седалка, се хили доволен:

- Добре, че не ми погледна в куфара! Поне по митниците номерът с патриотизма все още минава!

И запява, гадинката, щастливо:

- Митничарю, куче мръсно, направи се на заспал...