Обсъжда се възможност годините за излизане в пенсия да се обвържат с продължителността на живота, обяви вчера управителят на НОИ Бисер Петков пред Нова тв. Вариантите според него са два - да се отчита продължителността за минал период или да се гледа прогнозата за предстоящата продължителност на живот. Според Петков хората имат право да правят своите разчети кога да се пенсионират и подобен подход ще им даде тази възможност.

Идеята не е нова и е дебатирана още при реформата през 2000 г., но засега никое управление не е посмяло да я приложи, тъй като на практика това означава постоянно увеличение на пенсионната възраст. "Всичко е на етап обсъждане в Консултативния съвет и няма нищо конкретно. Но аз отдавна съм казал, че това е начинът пенсионната система да спре да зависи от политическите решения на управляващите и да стане по-предвидима, като даде възможност на хората да си правят сметката", коментира за "Сега" социалният министър Хасан Адемов.

Един от най-добрите ни социални експерти Йордан Христосков, който е бивш управител на НОИ, също отдавна лансира обвързване на пенсионната възраст и продължителността на живота като задължително условие за предвидимост на системата. Според него трябва да се следи три години колко ще живеят хората и в следващите три пенсионната възраст да се увеличи с толкова. По данни на НСИ очакваната продължителност на живота за периода 2007-2009 г. е била 73 г. и 5 месеца, а за 2010-2012 г. вече е 74 г. По сега действащото законодателство възрастта се увеличава с по 4 месеца на година до 2020 г.

Не е ясно дали ако се направи подобна връзка, годините за пенсия ще се изчисляват отделно за мъжете и за жените. Жените живеят много по-дълго от мъжете, а се пенсионират по-рано. Европейската комисия и повечето социални експерти у нас настояват пенсионната възраст да се изравни за двата пола. Нито едно правителство обаче не е посмяло да го направи.

БСП вероятно ще застане и сега твърдо против идеята за по-дълъг трудов стаж. В парламента вече е внесен техен законопроект, който трябва да спре увеличението на възрастта за пенсия и на изискуемия стаж. Това е предизборно обещание на червените и те дадоха да се разбере, че нямат намерение да се отказват от него, независимо от цената и критиките от Брюксел.

Шефът на НОИ Бисер Петков призна, че рестриктивната мярка от средата на 2010 г., с която първите три дни болнични се прехвърлиха на работодателите, за да се спестят пари от общественото осигуряване, вече не дава резултат. За първото полугодие на годината са изплатени с 20 млн. лв. повече за болнични от плана. Броят им расте както през 2012 г., така и през тази година. "Безспорно един от факторите е повишаване на заболеваемостта на населението", твърди Петков. Според него друга причина може да са и продължаващите опити на работодатели с проблеми да принуждават служителите си да вземат болнични. Петков твърди, че анализи на НОИ показват по-голям брой болнични във фирми с икономически проблеми.

Ръстът на болничните обаче има и обективно обяснение. От 2012 г. болничните за грип са пет дни вместо три, което означава, че два дни от тях вече влизат в статистиката на НОИ. По-дългите болнични пък могат да се обяснят с факта, че много хора вече ходят на лекар чак когато състоянието им се усложни, тъй като от работодателя се получават по-малко пари за първите три дни - само 70% от надницата. Не може да се каже и че бизнесът "разболява" нарочно служителите си, тъй като според справка на НОИ сериозно е нараснал и броят на тридневните болнични от 360 600 през 2010 г., когато е въведена мярката, до 426 000 през 2012 г. А това може да се обясни единствено с повишена заболеваемост на населението.



БЪРКОТИЯ

Бисер Петков отрече, че НОИ подготвя нормативни промени за облекчаване на условията за изчисляване на размера на обезщетението за майчинство, като се намали периодът на дохода, от който то се изчислява. Осигурителният институт е подготвил само анализи, които показват, че след като обезщетението започва да се изчислява върху дохода за 18 месеца назад вместо за 12, размерът е паднал драстично. Сметките тогава показаха, че майките вземат около 50 лв. по-малко на месец. Но второто увеличение на 24 месеца не е дало сериозен ефект. На практика това означава, че повторното затягане на условията е било ненужно.