|
| *** |
Вчера, след като получих любезното предупреждение от съдия-изпълнителя в двуседмичен срок да си платя събираната три години сметка, иначе ще ми продаде и паркета под краката, нещо прищрака между двете ми уши, душата ми светна и запя тропар, излязох на улицата, коленичих до светофара, прекръстих се с широк жест и рекох на зяпачите:
- Хора, и аз убих!
Хората се разхилиха, а полицаят от ъгъла дойде и гнусливо ме побутна с един пръст:
- Вие от кой протест бяхте - от тоя против ония, или оня против този?
- Не съм от тях - казах. - Аз съм убиец! Убих и сега чистосърдечно си го признавам пред всички!
Полицаят се намръщи и издаде полицейско разпореждане:
- Чупарата! Имаш късмет, че инструкцията е да не се прилагат физическа сила и помощни средства освен при самозащита. Айде, ако обичаш - леко-леко и бегом!
- Тцъ - рекох. - Ще стоя тук и ще се разкайвам пред множеството, докато дойде черната карета и ме отнесе към заслуженото ми наказание!
Полицаят се замисли.
- Кво да те правя сега? Само да знаеш как сте ми писнали...
- Кои? - заинтересувах се. - Ние, убийците? Много сме! Млади сме!
Спонтанно започна да се събира тарапана - хората обичат джумбуша.
- Да не правим циркове - рече полицаят. - Що не идеш да си признаваш на отсрещния тротоар? Там е колегата, той да знаеш откога мечтае да залови истински убиец! Ама все го хързулват да варди улиците от такива като теб...
- Не ми вярвате - натъжих се. - Ама аз наистина я утрепах. Вярно, по не особено мъчителен начин, но затова пък - с брадва!
- Садист - рече възхитено руса кифличка, докато ме снимаше с розовото си телефонче. - Спонтанно или срещу някой лев?
- Спонтанно. Срещу някой лев - признах. - Като си видях сметката, и ми причерня...
- На мен всеки месец ми причернява - викна един от тарапаната. - И то два пъти - и за двете сметки!
- На мен пък постоянно ми е черно - рече една баба. - Да не говорим, че имам и перде на лявото...
- На мен не ми е черно, ама не мога да ги гледам - призна един младеж.
- Кои не можеш да гледаш бе, младеж, ония ли искаш да гледаш - хвана го за тениската буен старец.
- Я не ме пипай, че като ми причернее...
- Видя ли какво направи - ядоса се полицаят. - Масови безредици! Ако искаш да знаеш, и на мен ми причернява понякога! Ама инструкциите са да не се прилагат помощни средства... Казвай бързо на хората кого си убил и да разтуряме спонтанно събралата се седянка!
- Политическата си ориентация - признах. - Беше лява, а докато се обърна - фръцна се и рече, че трябвало да се ориентира малко вдясно, обаче в центъра и само мъндзърко у лево. Като я видях на какво е замязала, че като ми причерня...
- На днешно време всички са курви - рече бабата. Очевидно освен че имаше перде, беше и глуха. - Ама без това не може...
- И кво правим сега? - професионално попита полицаят.
- Не знам - какво се прави при утрепана политическа ориентация?
- Пише се акт за неподчинение на полицейско разпореждане - рече оня. - Аз колко пъти ще ти казвам, че на тротоара не може да се седи! После - бегай и се ориентирай, накъдето искаш - кеф ти ляво, кеф ти дясно, кеф ти център... Посоки у нас дал Господ, тротоарите са ни кът...