Седях си снощи пред телевизора, щраках из каналите и на вратата се позвъни. Отворих - някакъв невзрачен.

- Добър вечер - каза, - аз във връзка с хуманизацията на ефира.

Отмести ме нежно, пътем взимайки от ръката ми дистанционното, и влезе. Последвах го.

В стаята той премести табуретка пред телевизора и седна, закривайки екрана. Аз пък седнах на обичайното си място на дивана.

- Значи вие за цифровизацията? - казах. - Време беше, ей го къде е 1 октомври!

Той поклати глава:

- Оставете я цифровизацията! Вестници не четете ли? Провали се! Затова се реши: зарязва се цифровизацията и се минава направо към хуманизация на ефирната телевизия!

- Хуманизация?! - повдигнах рунтави вежди - Това пък какво е?!

- Ще ви обясня - усмихна се той. - От днес приемането на ефирните телевизионни програми ще става не аналогово, а хуманно, тоест посредством човек.

Очевидно излъчвах объркване, защото той продължи още по-търпеливо:

- Програмите няма да се приемат от телевизорите по ефира, а ще се възпроизвеждат от хора. По един за всеки приемник - той потри ръце. - Така хем телевизията се хуманизира, хем казваме "чао" на безработицата, поне аз, де, защото съм назначен от правителството за ваш хуманен телевизионен приемник.

Той стана и с леко неудобство ми подаде ръка. Ръкувахме се и онзи пак седна пред екрана.

- И сега какво? - попитах.

- Ами нищо - отговори той, - приемайте, не се стеснявайте!

- Кои програми мога да приемам... с вас?

- Всички! Даже тези, които до вчера не бяха възможни! Искате ли да ви предавам телевизионната програма на мъничкия локален телевизионен канал в град Ханджо в провинция Сянсъ в Северан Китай? - той дръпна крайчетата на очите си с показалци и заговори леко пискливо: - Джа ши джон се...

- Момент! - прекъснах го - Не искам китайска телевизия!

- А какво искате?

- Екшън! "Умирай трудно"! Можете ли да ми го покажете?

Той май се позасегна:

- Разбира се! - после посмекчи тона, появи се известно неудобство в гласа му. - Обаче нямате тръби на климатичната инсталация, в които да пълзя. Освен това имам някои проблеми с кръста, та не съм за търкаляне по пода под дъжд от куршуми. И освен това после жена ви ще трябва да мете купища празни гилзи! Я недейте екшън, я да ви покажа някоя романтика! Жена ви тук ли е?

- Готви в кухнята - съобщих.

- Ако я повикате, мога да ви покажа "Отнесени от вихъра".

- Не, благодаря - отказах.

Той ми намигна:

- Виждам, че не сте случаен телезрител, виждам, че сте ценител! - той зашепна заговорнически: - След полунощ мога да ви покажа от "онези" филми! "Научно-популярните"! - и пак ми намигна.

- С жена ми ли? - казах жлъчно.

Той извинително сви рамене:

- Не достигат пари за повече хора, та затова сме по един на телевизор и се справяме с подръчни... Така де, проявяваме творчество.

И се умълча, някак си се затвори в себе си.

Дожаля ми. Казах му:

- Добре де, я да ми покажеш децкото! Ама искам автентичен "Аз съм Сънчо"!

- Няма проблем! - оживи се той и стана.

- Момент! - спрях го. - Да викна децата... Митко! Пенке! Елате, татьовата, да гледате децко! И викнете майка си, да види тя мъжът й каква модерна телевизия ви е осигурил!

Хуманният приемник грейна от щастие...