Разбрах, че така и така ще има нови избори, ново правителство, нови хора и нови надежди говежди - и веднага отидох при кварталния шивач.

- Искам и аз нещо ново - рекох му още от вратата. - Започваме нов живот, трябва да изглеждаме добре. Ще ми направиш чисто нов костюм.

Той вдигна глава от вестника, който държеше пред себе си, погледна ме, но нищо не каза.

- Може ли? - попитах възможно най-учтиво.

Шивачът изсумтя иззад вестника.

- Какво си пил?

Честно му отговорих:

- Нищо. Капка не съм близвал от сутринта преди една седмица.

Той сгъна внимателно вестника си.

- Явно от това ще да е.

- Кое? - попитах го.

- Новият ти костюм. Днеска никой не шие нищо. Освен ако не е протестър. Или подсъдим - тях най-често ги показват по телевизора. Ти от кои си?

Рекох му:

- Това са глупости. Искам нов костюм.

- С какво ще платиш?

- С пари.

Шивачът видимо се оживи.

- Не мога да не попитам. Тука идват всякакви, но никой не идва с пари - все идеи предлагат и смяна на системата. Покажи парите!

Извадих няколко омачкани банкноти и му ги показах.

- Става - рече той. - За какво ти е нов костюм?

- Това важно ли е?

- Отвсякъде! Разбери бе, човек, от години никой не си поръчва нови дрехи. Да не говорим на тази тема, че ми се реве.

- Разбрах, че ще имаме нов живот на истински граждани - млади, красиви и богати! И реших да направя нещо ново, примерно да си ушия нов костюм. Костюм, който да е по-красив от гологърдата Свобода. Искам да живея красиво и възторжено!

Шивачът съжалително ме изгледа:

- С тези пари, дето ги къташ, можеш да си купиш от най-скъпите лекарства, да си ги пиеш у дома и да се почувстваш много по-добре, отколкото с нов костюм.

Рекох му:

- Разбирам намека ти, но няма да се откажа. Аз ще ти кажа какъв костюм искам. С повече джобове, немачкаем, непромокаем, здрав и неповторим.

- И за какво ти е това чудо?

- За новото статукво, което се задава и ме мами като тава с тиквеник, за цялото това благоденствие, което ни се обещава!

Шивачът се засмя от сърце.

- Знаех си, че работата е майтап!

- Няма такова нещо! При сегашното статукво не ми трябват джобове, защото изобщо нямам време да се отдам на консуматорската си същност. Сега нещата се променят, пак стават правилни и понятни. Искам нормални, човешки дрехи. С джобове, с ревери, с всичко. Вече ще има значение гол ли си, бос ли си, имаш ли нещо на главата. Става ли?

Шивачът вдигна ръце:

- Както кажеш, така ще бъде! Дошъл си при най-добрия в занаята! Колко пъти съм вземал мярка на статуквото! Без рекламации!

Когато той изпълни поръчката ми, аз се прибрах с новата си дреха, облякох я и излязох навън да се покажа.

Късно вечерта се върнах при шивача.

Рекох му:

- Какъв костюм си ми ушил, бе! Всички на улицата ми се смеят! Нали говорихме - рекох му - това да бъде неповторимият костюм! Иде нов живот, всички трябва поне малко да изглеждаме различно. Казах ти - у новия човек всичко трябва да бъде прекрасно - и дрехите, и статуквото, и т.н. Да бъдем нови, прилични, като за пред хората. Всички трябва поне малко да се променим. А сега? Смях по улицата и всеки ме сочи с пръст.

Шивачът ме прекъсна:

- Много като тебе вече плакаха!...

Събрах си партакешките и си тръгнах. Може ли да спориш, когато джобовете на сакото ти са на гърба ти, а ципът на панталонът е отстрани, отляво? Не може, разбира се! Аман от многознайковци!

С друго трябваше да започна новия живот.