Въпреки възстановените заседания на тристранката синдикатите отново твърдят, че социален диалог няма, защото министерствата не работели с тях, а обсъжданията в съвета били проформа. |
Остават нерешени обаче другите два основни проблема на единната сметка - възможността с пари за осигуровки, срещу които стоят права да се покриват данъци, ако те са по-стар дълг, както и премахването на възможността дългове да се погасяват по давност, ако от НАП не са направили нищо за събирането им. Когато всяка вноска, независимо за какво е тя, отива за погасяване на най-стария дълг, 5-годишната давност на практика отпада.
Зам.-министърът на финансите Людмила Елкова призна, че големият хаос наистина остава, но няма вариант законопроектът да бъде изтеглен и да бъде внесен отново с поправки. Тя се оправда с технически възможности на системата, които в момента позволяват да се направи само първата стъпка - да се даде възможност да се погасяват с приоритет главниците. "За нас тя е положителна, но недостатъчна по принцип. Работим в посока да се създаде възможност да се създадат подпараграфи така, че и ние да можем да виждаме кой данък се изпълнява, как върви изпълнението на осигуровките във всичките им видове, защото и за нас проблемът не е никак малък. Ние в края на месеца виждаме едно число, което се разпределя по отделните видове данъци и осигуровки в продължение на цял месец и аз не намирам това за нормално", призна Елкова.
Според нея идеята на единната сметка всичко да се плаща с едно нареждане е правилна и трябва само да се надгражда. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България обаче обясни, че в момента единно платежно няма, тъй като различните задължения възникват по различно време. "И ние постоянно пускаме различни платежни нареждания", обясни той. Въпреки това работодателските организации подкрепиха принципно законопроекта, но са категорични в искането си да имат възможност да избират кой дълг да погасяват първо. "Можем да оставим НАП да определя кое задължение да ни прибира, ако администрацията си беше свършила работата. Имаме случаи, в които 6-7 години не са разнасяни вноски правилно на самоосигуряващи се. Не е имало случай да поискаме от НАП документ, че всичко със задълженията ни е наред, и да не се е налагало да носим повторно платежни да го доказваме", обясни шефът на БТПП Цветан Симеонов. Людмила Елкова също призна, че практиката при наличието на няколко задължения парите да се разпределят поравно не действа. "Така нищо не е платено", коментира тя.
Синдикатите обаче не подкрепиха законопроекта. Те настояват да бъдат предприети радикални промени, с които плащанията за осигуровки и данъци да бъдат разделени.
ДЕБАТ
Осиновяването, особено на по-големи деца, трябва да бъде стимулирано по всякакъв начин, защото от това има дори икономическа полза, но експертите на държавата и социалните партньори са раздвоени за чия сметка трябва да са разходите. Това стана ясно при обсъждането в тристранката на законопроект на депутати от "Коалиция за България", с който се дава възможност осиновителите да ползват 365 дни отпуск за адаптация и обезщетение от НОИ при осиновяване на дете до 5 г. Сега те имат права само до 2-годишната възраст на децата, колкото и биологичните родители. КНСБ, КРИБ и НОИ смятат, че така се въвежда нов риск "социална семейна адаптация", който не е присъщ на социалното осигуряване и не би трябвало да бъде финансиран от фондовете на общественото осигуряване. БСК обаче са на мнение, че осиновяването трябва да се поощрява с всички възможни способи. Според осиновители рискът съществува в социалното осигуряване, тъй като осигуровката от 3.5% е за "Общо заболяване и майчинство", а те стават майки в момента, в който приберат детето си у дома. Експерти обаче предупреждават, че новият риск може да доведе до нова осигуровка.