Въпреки клетвите на кабинета и след актуализацията на бюджет 2013 бизнесът няма да получи в пълен обем просрочените си вземания от държавата. Правителството обяви как ще разпредели 163 млн. лв. от одобрени от парламента 200 млн. лв. за допълнителни харчове на министерствата. Едва 26.2 млн. лв. от тях обаче са предвидени за покриване на просрочени задължения към фирмите. Основната част от парите ще отиде за зле планирани дейности с неосигурено финансиране и за извънредни скандални субсидии - например за федерацията по мотокрос.
Това става ясно от подготвения проект на постановление за разпределяне на извънредните 163 млн. лв. субсидии по бюджетите на министерствата и държавен фонд "Земеделие". След отпускането на тези пари свободният ресурс, с който кабинетът ще разполага, ще е едва 37.4 млн. лв.
Бързото разплащане с бизнеса бе един от основните аргументи за актуализацията на бюджет 2013. При внасянето на законопроекта от финансовото министерство съобщиха, че от общо 200 млн. лв. допълнителни разходи 160 млн. лв. ще отидат именно за това. Витиевато бе обяснено, че основната част от тези задължения са натрупани от министерство на отбраната, министерство на правосъдието и МВР. В рамките на тези 160 млн. лв. от МФ обещаха пари и за земеделските производители, както и за капиталови разходи на здравеопазването.
От предложеното постановление става ясно, че сумите за покриване на просрочени задължения са далеч по-скромни. Според разбивката МВР ще получи 10 млн. лв. за разплащане на задължения към доставчици, министерство на правосъдието взима 8.5 млн. лв. за задължения на затворите, 3.3 млн. лв. отиват за екоминистерството за просрочени задължения по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд. Министерство на външните работи ще плати 1.335 млн. лв. за данъчни задължения на посолството ни в Берлин, датиращи от 1998 г., а Министерският съвет ще приведе 3 млн. лв. по забатачен договор от 2008 г. за изграждане на оптичнокабелни трасета.
Основната част от извънредните средства отива за финансиране на зле планирани дейности на министерствата. Най-голям дял от парите - 30 млн. лв., ще получи военното министерство. Сумата е предвидена за освобождаване на радиочестотен спектър за наземното цифрово тв разпръскване, както и за изграждане на мобилни комуникации по проекта за електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград. За нуждата от допълнителни средства за освобождаване на честоти се знае от години. Проектът за електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград е с еврофинансиране и не е ясно защо трябва да се дават допълнителни пари на военното министерство.
Голяма извънредна субсидия взима и Министерският съвет. Кабинетът ще си самоотпусне 23.3 млн. за изпълнението на сключен през 2012 г. договор с "Майкрософт" за осигуровка на ползвания от администрацията софтуер. В изпълнението на този договор няма нищо извънредно. Необходимостта от плащания по него е била известна при приемането на бюджет 2013 и дори е включена в програмния бюджет на МС. В тази графа като разходи за 2013 г. са записани 29 млн. лв. и не е ясно защо те не са влезли в официалните разчети.
Министерството на вътрешните работи, което е с бюджет над 1 млрд., но парите не стигат за елементарно зареждане с гориво, ще получи извън сумите за стари дългове и 15 млн. лв. за нови доставки на горива и вещево продоволствие.
Най-скандалното е за какво получава извънредно пари спортното министерство. 3.6 млн. лв. ще отидат за покриването на такси за провеждане на световния и европейския шампионат по мотокрос и шампионатите по супермото. Този спорт години наред се радва на благоволението на властта благодарение на топлите връзки, които президентът на мотоциклетната федерация (БФМ) Богдан Николов поддържа с управляващите и най-вече с бившия вътрешен министър Румен Петков. При тройната коалиция например извън парите за издръжка през 2008 г. БФМ получи от бюджетния излишък 3.9 млн. лева за облагородяване на пистите за мотокрос у нас.
Само миналата година федерацията не получи от спортния министър Свилен Нейков желаните 2 млн. лева, поради което дълго се оплакваше, че този спорт ще бъде закрит в България. Николов и Румен Петков дори дадоха сърцераздирателна пресконференция, на която бившият мотоциклетист разказа как бил изтеглил кредит от 680 000 лв., като заложил цялото си имущество, за да спаси този спорт. "Аз съм Богдан Николов-Босия", изтъкна тогава шефът на БФМ. Всъщност федерацията не бе сключила договор със спортното министерство за исканите 2 млн. лева, но то й преведе 400 000 лв., за да си плати таксите в международната централа. Не е ясно защо при повсеместната криза и недостиг на пари, включително и за по-успешни спортове, и при тази актуализация се отпускат милиони на мотофедерацията.
Няма яснота дали и какви други просрочени задължения имат централните органи. Въпреки критиките по време на дебата за актуализацията на бюджета списък не се появи, а опасенията за липса на прозрачност бяха парирани с обяснението, че при разпределението на парите ще се види за какво отиват. Малко по-подробна информация за задълженията на централната администрация даде през февруари бившият финансов министър Симеон Дянков, който обяви, че към онзи момент министерствата имат просрочени задължения за 102 млн. лв. Основна част от тях - 66 млн. лв., бяха дългове на Военномедицинска академия. Тези задължения видно не се покриват с настоящото разпределение на субсидии. Не е ясно защо просрочените задължения не се отчитат периодично, още повече че по време на кабинета ГЕРБ бе въведен лимит за задълженията към доставчици. Към 31 декември 2013 г. те не бива да надхвърлят 320 млн. лв.
ПОЛИТИКИ
В пакета от 163 млн. лв. са включени и 40 млн. лв. за покриване на недостиг в областта на социалната сфера. За подпомагане на тютюнопроизводителите и производителите на плодове и зеленчуци са заделени съответно 11.5 и 3.5 млн. лв. Здравното министерство получава 8 млн. лв. за капиталови разходи. От ведомството обясниха, че има дълъг списък с болници, основно общински, които имат нужда от спешни ремонти и нова техника и тепърва ще се обсъжда разпределението на допълнителното финансиране. Най-вероятно 2 млн. лв. от него ще отидат за ремонт на детската клиника към Александровска болница, която не е реновирана от десетилетия. Здравният министър Таня Андреева обеща парите преди време на лечебното заведение.
В допълнителната субсидия не са предвидени исканите 4 млн. лв. за финансиране на фонда за лечение на деца, чийто бюджет вече е изчерпан, но днес кабинетът трябва да ги отпусне от други икономии. От МЗ ще дадат още 2 млн. лв., спестени от други разходи.
|
|