Обявеното от премиера Пламен Орешарски намерение да запази спорния данък върху лихвите по срочните депозити постави в трудна ситуация подкрепящите го в парламента партии БСП и ДПС. Въпреки острите критики към ГЕРБ за въвеждането на налога през 2012 г. двете партии сега заеха изчаквателна позиция по темата и се въздържат от коментари. Липсата на последователност предвещава поредния проблем в левицата, като още отсега е ясно, че отделни депутати ще са против запазването на налога, проблеми може да има и с партия "Атака".

Само преди година в качеството си на опозиционен депутат самият Орешарски се обяви против въвеждането на налога с аргумента, че той ще нанесе повече вреди на икономиката, отколкото ползи за бюджета. Тогава Орешарски обясни, че когато една страна разполага с незначителен по обем спестявания, тяхното облагане ще затормози допълнително този процес, а по-малкото спестявания са равнозначни на по-малко инвестиции и растеж. Като премиер обаче Орешарски вече гледа на налога като на приходоизточник и смята, че той не трябва да се премахва, защото това води и до орязване на разходи. Срещу въвеждането на данъка се обявиха и ДПС, и "Атака", като националистите дори го сравниха с "мародерство". БСП пък официално пое ангажимент да премахне повсеместното облагане на лихвите и заговори за необлагаем минимум, което се оказа трудно реализируема идея.

Шефът на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев (ДПС) вчера отказа да коментира темата, като обяви, че още няма партийна позиция по нея. "Ще вземем решение, след като се запознаем с целия пакет данъчни промени и общата рамка на проектобюджет 2014", коментира Цонев. На въпрос как ще коментира изказвани от самия него критики, Цонев заяви, че няма да води диалог с правителството през медиите.

Същата позиция изразяват и депутати от БСП. В партията съдбата на данъка още не е дискутирана, защото се очаква проектобюджетът за догодина. Запазването на налога обаче няма да се приеме единодушно в левицата. Депутатът Дора Янкова, която преди време говореше за пълното му премахване, коментира пред "Сега", че остава на позицията си, че данъкът е несправедлив и трябва да се отмени. На същото мнение са и други нейни колеги.

Срещу тези поврати в позициите стоят скромни приходи от данъка, различно третиране на срочните и безсрочните депозити, които не се облагат, и чакащо дело в Конституционния съд срещу начисляването на данъка върху авансово изплатени лихви през 2012 г. ГЕРБ очакваха от него 120 млн. лв. годишно. До края на юли постъпленията са около 56 млн. лв. и годишната прогноза вероятно няма да се изпълни. Още при въвеждането на налога банките започнаха да предлагат продукти, които да го заобиколят, като сметката отново се плаща от гражданите, но парите не влизат в бюджета.

От дневния ред на управляващите отпада и възможността за увеличаване на минималната работна заплата от 1 октомври. Тази възможност се появи в лансиран от кабинета пакет от спешни мерки насред разгара на протестите с уговорките, че вдигането на работната заплата е свързано не само с нивото на доходите, но и с конкурентоспособността на фирмите. Вчера финансовият министър Петър Чобанов заяви, че няма изгледи това да стане от октомври, но е разумно минималната заплата да се вдигне от 2014 г. Премиерът Орешарски пое ангажимент да приеме решението, за което се споразумеят синдикатите и бизнесът в тристранния съвет. Той допълни, че обсъждането и съгласуването на проектобюджет 2014 ще започне още в края на този месец.

ОБРАТЕН ЗАВОЙ

Данък "лихва" е поредният отказ на БСП от предизборни намерения. Не се случиха заканите им да се преразгледа плоският данък, да се рестартира незабавно строителството на АЕЦ "Белене", а детските надбавки да се дават на всички деца без подоходен подход. Първоначално тези отклонения от предизборните намерения се обясняваха със стиковането на програмата с ДПС, но тези усилия започнаха да избледняват.