Олигарх олигарху кротко думаше:

- Ти кога стана олигарх, кога народът вдигна лозунг срещу тебе! Срам нямаш ли! Не видя ли назе, старите олигарси, как кротко си кютахме и никой дума не каза за нас? Дойдохте вие и всичко се разбуни. - Думаше и нареждаше още: - Да вземете всички да се кротнете! Не може така народа да скубете! Че като му вземете всичките пари на народа, какво ще остане, питам?

Питаше олигарх и си отговаряше:

- Таратанци ще останат, ей това. Ни за народа нещо, ни за нас ще остане. Тогава вече с тояги ще ни погнат. Не може сега и веднага - сграбч! - всичките пари на народа. Ще личи. Това сме го пробвали, йок, не може.

Дуднеше олигарх олигарху, не спираше:

- Оставихте народа без работа - мина номерът. Пробутахте му евтини обещанияяя!, скъпи кредитиии? - мина. Направихте му магистрали и му взехте акъла с мускули - пак мина. Набутахте народа в евтини коли и му гепихте земята и къщата - пак... Ама бързо ви додея така на парче да работите и рекохте всичко да му сграбчите. Че и на приказки за морал го ударихте! Оставете морала за народа, бе! Нас морал не ни трябва. Нещо да кажеш, а?

Олигарх олигарху кротко отвръщаше:

- Прав си, друже. Че му взехме бая на народа - взехме му. От вас се учехме, вази гледахме. Ама и хич не си прав, да знайш. А най не си прав да ми дуднеш сега и на главата да ми седиш. Че кой някъде спомена моето име? Някой да стана и да каже: ей го на, дръжте го! Няма такъв филм. И твоето име никъде никой не спомена. За какво се пениш? - Питаше и сам си отговаряше: - Че народът едва дишал? Хубу, ще отпуснем малко примката. Сега ще свалим малко цената на тока - леко ще качим горивата. Знаеш как, нали вие го измислихте. Задържаме цената на водата - бавно ще поскъпнат олиото и захарта, нали? Има начини, друже, знаеш го, играта трябва да се играе. А народа не го мисли, ще се оправи. Ти повече за нас мисли. Че сме една шъпа хора и ако ни емнат, как ще останем тука?! Трябва по други страни да ходим, при други народи да олигаршеем. Не че не можем. Родината ни е все пак тук! А за морала си прав - хем не го разбираме, хем много прекалихме с приказки, не трябваше и дума да отваряме за морал.

Отпиват бавно от чашите си олигарси, пафкат лениво пурите, па пак подхванат раздумката.

- Не забравяй - вика олигарх, - докато никой едно име не споменава, ни твое, ни мое, нямаме грижа. Докато се мълчи по този въпрос нищо чрезвичайно няма да ни се случи.

- Сигурно си прав - съгласява се олигарх. - Ама аз съм видял и две, и двеста. Кажи с народа как да постъпим? Ей го, всеки ден се бунтува, лозунги вдига, тъпани бие, велосипеди кара бесно.

- Да бие и да кара - олигарх отвръща, - докато не се научи - колоезденето не е спорт, а транспорт.

Клати глава олигарх, клати и пита:

- Добре, де, какво ще го правим тоз народ с тоз бунт?

Олигарх бавно и сериозно му отговаря:

- Викаш, че си видял 2 и 200. Сигурно не подредени едно след друго, а разбишкано. Нищо няма да правим. Народът също нищо няма да направи.

- Пак ли така ли ще стоим? - пита олигарх.

А олигарх отвръща:

- Лично аз ще си го преместя. От ляво в дясно.

После става бавно. Отива бавно до джипа. Пали го. Прави маневра. И го паркира отдясно.

Връща се олигарх и вика:

- Видя ли, и аз мога да работя, а не само да лежа и да плюскам, както мисли народът...

Околните ръкопляскат. Отпиват бавно от чашите си. Пурен дим потапя всички в сладостна нежна нега.