С колегата Дърдонков обсъждаме задълбочено и политически неутрално съвременната геостратегическа обстановка. Университетското кафене е пусто. Сесията свърши, семестърът още не е започнал, време за анализи.
- Този сатанински сирийски сатрап Асад заслужава да получи строг, но справедлив урок от международната общност! - процежда през възмутени зъби доцент Дърдонков, отпивайки глътка студено капучино.
- Точно така! - викам с не по-слабо възмущение. - И да е ясно кои сме ние от международната общност! Щатите, Израел и още няколко от НАТО. Толкова. Ъндърстенд? Туй Китай да не ми се пъне да е международна общност! Туй Индия да не ми се пъне! Туй другите 250 държави да не ми се пънат!
- И Русия да не ми се пъне! - отсича възторжено колегата. - Кво такова ми се е разпънала, тя не е никаква фъкинг международна общност!
- То с напъни международна общност не се става! - допълвам уместно.
- И същият този сатрапест сатанински сириец Асад, можеш ли да си представиш, нападнал исторически прогресивните бунтовници с бойни отровни вещества - опитва Дърдонков да си представи непредставимата ситуация, - докато невинните апостоли на арабското възраждане от просветната организация "Ал Кайда" - не, не, плаче ми се - се защитавали срещу Асадовата агресия с тапешници, ластични прашки и наплюнчени хартиени фунии.
- Точно така! Булшит! - уточнявам. - Сирийският сатрапест сатана Асад прекрачи "червената линия", дето предупредително бе начертал международният приятел на злокобно отровените борци за ислямистка свобода Обама.
- Доста решително я начерта впрочем! - казва доцент Дърдонков. - И доста обосновано разграничи границите между нещата. Да убиваш хората със зарин и зоман е престъпление срещу човечеството, да ги убиваш с 9-милиметрова тежка картечница "Владимиров" не е престъпление срещу човечеството.
- Жустамон! - доизяснявам. - С употребата на фосген и иприт прекрачваш "червената линия", с употребата на конвенционални шрапнели и традиционни джепанета не прекрачваш "червената линия".
- Всъщност мъчениците на шариатската демокрация не са първите жертви на химическите оръжия на сирийския сатанински сатрап Асад - навлиза в лабиринта на ретроспекциите доцент Дърдонков. - През 2004-а същият засипа сунитските бунтовници във Фалуджа със снаряди с бял фосфор. Над 1000 жертви си отидоха, а децата там и досега се раждат с малформации.
- Кант имеджин, а, мен! - въздишам възмутено.
- Въпросният сатанински сатрапест сириец Асад хвърляше бомби с обеднен уран - обвинително изсъска колегата - и уби 1700 цивилни през 2001-ва в Афганистан, 2500 цивилни през 1999-а в Сърбия, маса всякакви през 1991-ва в Кувейт и Ирак по време на престъпната сирийска операция "Пустинна буря".
- Фък Башар, фък ал, фък Асад! - проклинам емоционално.
- И това не е всичко! - екстраполира ретроспекциите си Дърдонков. - От 1961-ва до 1971-ва сатрапестият сирийски сатана Асад разпръсна 77 милиона литра дефолианти "оранжев агент" с близо 400 килограма диоксин върху територията на Виетнам. Отидоха си общо 4-5 милиона души. Виетнамци, санким.
- Още от тогава, та и до днес - добавям с назидателен тон - международната общност направо се скъсва от заклеймявания, осъждания и санкционирания на всички Башаровци, аловци и Асадовци.
- Вярно, скъсва се! И то направо! - вика колегата. - Ма от скъсване да не вземем да скъсаме модерната цивилизация!
- Няма начин, тръст ми! Би хепи! - го успокоявам. - Така утвърждаваме културното многоцветие на хуманните свръхценности. "Оранжев агент", "червена линия", черно настояще, бели перспективи.
- И зелени тикви! - заключава окончателния геостратегически ракурс доцент Дърдонков, очевидно визирайки международния човешки матриял.
|
|