Триместан и Лидерин обнажиха ятаган versus меч в опит да събудят оклюмалата публика в Maison de tolerance България.

Публиката дремеше и само отделни групи вяло мърмореха под носа си: "Ос-тав-ка...". Широките гласни естествено преминаваха в прозявки.

Триместан повтаряше като е-х, о-о-о "Став-ка, став-ка"; постепенно премина в алегро виваче, въодушеви се и извиси дрезгав полутенор, с който изпя арията за Прекрасния Непознат - цвят, компас и пътна карта на корпоративното банкиране:

Ma fleur, о, царско биле, Василевсе!

Аз те не познавам.

Не знам дали те има в тоя сурав свят.

Мустака ти съм виждал на фотото в "Дер Щандарт".

На лайв - не, нивга аз не съм те лицезрял!

След това произнесе дълъг монолог в смисъл: "С какво Лидерин ме превъзхожда? Кой ти вдига повече активите на банката? Нима всичко е пари? Нима забравихме старите афродизиаци като лирата (турска), ласката (медийна) и срещите на приглушена светлина?..." Монологът завърши с ятаган на сърцето:

О, любовта, ма fleurцо, е коварство.

ти срещаше се с него! Ах. Но - забравИ.

Лидерин се бокуяви свише като Богче от машина с човешки резервни части. Размахал меч, той кацна пред супостата си и го посочи с израз на омерзение и презрение:

- Моите срещи с това Цвете на злото са били само с цел да разцъфнем Доброто! Аз съм горд с тези рандевута и още потръпвам при спомена как спасихме Локо Пловдив, волейбола, Гигинския манастир. Ние не сме просто обекти на Амур, ние сме субекти на държавността. В нашата любовна игра винаги е участвала и държавата. Винаги в нейно благо, винаги с мисъл за партньора. И винаги сме го правили прагматично, не заслепени от страст и пагубни чувства. Не се срамувам от нито едно свое сношение. В Банкя на това му викаме "актив".

- И на тебе перманентна оставка! - чу се уморен глас от публиката.

Внезапно се появи notre prince Дудукoff, който изложи новела за нещастната си Добродетел - Жустин, в отношенията с Лидерин. Последният последователно го изкусил, зарязал, догонил и перегонил, изнасилил, лишил от ласка, прелъстил без консумация, изоставил с консумация, натопен в екскременти - копрофилски експерименти, и накрая оскърбен, че мускулите му били като "гума на бегач". (Всичк точно като по книжка нa Крафт-Ебинг!) Накрай света Жустин Дудукoff изпя каватината "Сцепени "Ливайни" на Радка Пиратка, па се покри с дъхав лавър.

Лидерин и Триместан го изпратиха с поглед, който казваше: "тоя е по-гнусен и от нас".

Двамата се сепнаха - имат още речитативи. Триместан се разтича във всички посоки в разбъркан вид:

- Папката набъбва, Лидеринеееее! - с последното "е" Триместан ондулира вокализата и завърши с израз на лицето, що думаше: "Какъв колоратюр наиф и креатиф, а?"

Лидерин рипна, осенен свише:

- На мен ми текна! Как да го вдигнем! Народа! Да се плеснем по паласките и да се прегърнем - наште кръгове и ваште обръчи. Нашта фармацевтична група и вашта фармацевтична група. Нашта банка и вашта банка. Всички да станем едно голямо кръгово движение като пътния възел Даскалово край Перник. Е, те тогава ще вдигнем и протест, и контрапротест, и всички вече окончателно ще се слеем в едно. Ще станем на кълбо - куул секс анд хот пантс!

Целият maison de tolerance се размърда, някак свенливо нетърпелив...