Тъкмо седнахме да вечеряме и на вратата се позвъни. То сигурно е останало от далечното османско присъствие с елементи на робство, но българинът знае, че неканени посетители по вечерно време не са на добро и не бива да им се отваря. И че отваряш или не, щом са дошли - мърдане няма. Тъй че отворих, пък дано да се вземе предвид.

Беше костюмиран и с папка. И плашещо любезен:

- Добър вечер! Семейство Иванови, нали?

И докато да отрека, влезе. И докато да го настигна, седна край кухненската маса.

- Вечеряте ли? Вечеряйте, вечеряйте!

И заоглежда какво има на масата.

- Кренвирши, а?

С жена ми потвърдихме.

- От луксозните, стандарт "Байкушева мура"?

Почувствах се засрамен:

- Днес дадоха заплатите, та... Казват, че са направени от талаш, докато "Стара планина" знаеш ли ги от какво са...

- Балканът ревниво крие тайните си, а? - позасмя се той. После стана сериозен. - Четири кренвирша на трима?

- Малкият расте, та организмът му има нужда от кренвирши - обясних гузно.

Жена ми изсъска нервно:

- Обаче е злояд и ти винаги му ги доизяждаш!

После се засрами и добави разкаяно:

- Аз съм на диета. Доживотно.

Костюмираният й подхвърли една служебна усмивка, после извади от вътрешния си джоб голяма пинсета, взе внимателно единия кренвирш и го приложи към документите в папката. Зяпнахме!

- Защо?! - изграчих.

- Акциз - обясни онзи. - За ваше улеснение и за намаляване на административното бреме.

- Един кренвирш акциз?!

- Една четвърт. Двайсет и пет процента.

- Много, бе!

- Защото е луксозна стока. За хляба е двайсет процента - обясни той.

После делово взе от панерчето филия и половина и ги приложи при кренвирша. Изстиска от горчицата върху бял лист хартия, размаза я старателно с химикалката си, след това прибра листа в прозрачен джоб и го закачи в папката.

- Хранете се, не се стеснявайте! - каза и разсеяно заоблизва химикалката.

Спогледахме се с моите хора, пък набучихме по кренвирш и задъвкахме. Жената ми правеше знак с очи "Петрови сигурно са се уредили, а ти блееш!", аз й правех знак с очи "Много ти знае главата!". Изведнъж малкият проплака:

- Тате, мамо, чичкото ми яде от кренвирша!

Вярно! Чиновникът бе взел вилицата от ръката на родното ми дете, делово отхапа от кренвирша и дъвчейки му я върна! Докато да кажа нещо подходящо, той ме изпревари:

- Всяка четвърта хапка е за хазната - и мило се усмихна, - какво да се прави, акциз! А вие се хранете, не се притеснявайте! Четвъртата хапка при вас, господине, е след една хапка, а при госпожата е чак след две хапки!

Загледах кренвирша си. Ами ако сега не отхапя, как ще прибере той четвъртата хапка в хазната! До утре ще виси като куче пред месарница, ако не отхапя! Обаче пък съм гладен... Да отхапя или не?!

- Извинете, че прекъсвам размислите ви...

Погледнах го. Той набързо защрихова с химикалката си две области от кренвирша ми:

- Ето това и ето това са акцизните части от изделието. Пък другото вие, ако искате, не го яжте.

След което се обърна към жена ми, която покорно му поднесе кренвирша си да отхапе.

На вратата се позвъни.

- А, това сигурно са колегите от програмата за насърчаване на раждаемостта! - оживи се той.

С жената тревожно се спогледахме.

- Какво ще ни правят?! - измецах.

- На вас нищо, бъдете спокоен.

Хич не ме успокои този! А жената така се шашна, че хукна да отваря вратата, като пътем си оправяше косата и си слагаше очна линия и червило. Жени, не носят на стрес!