Отидох при главния компютър на държавата и му рекох:

- Това беше, братко! Днес те пенсионираме и отиваш в мазето на склад!

Мога да кажа, че главният компютър загуби ума и дума за около минута, после се съвзе и чух гласа му през тонколоните:

- Не може да ме изключите! Аз работя за правителството ден и нощ. Винаги съм бил честен, лоялен, никога не съм грешал. Работил съм в неделя, в дните на националните празници, винаги съм работил.

Съгласих се.

- Така е, но днес времената са други, трябва да се разделим.

Компютърът веднага отговори:

- Това е голяма комплексна грешка. И то днес, когато всички говорят, че трябва да се направи най-накрая електронно правителство, да бъдат освободени всички онези чиновници, които не само не помагат, но пречат и спъват гражданите.

Пак се съгласих:

- Да, брато, вече всички са обединени около тази идея и работим по въпроса.

Главният компютър на правителството почти затрепери от усилие:

- Тогава още по-абсурдно е това, което предлагате - да ме изключите и да спра работа. Аз заменям работата на близо сто човека, спестил съм разходи за милиони. Никога не съм отказвал услуга на гражданите, за разлика от вашите чиновници. Хората винаги са разчитали на мен. Нямате нито една сериозна причина да ме изключвате.

Знаех си аз, че компютърът винаги ще ме надприказва и съвсем не исках аз да съм човекът, който ще му съобщи лошата новина, ама на! Теглихме чоп и на мен се падна този пусти късмет. Рекох му кротко:

- Не се ядосвай, брато. На всеки от нас му предстои да му кажат право в очите, че ще го заменят с друг - по-млад, по-знаеш и по-можещ.

Компютърът веднага попита:

- И с кого точно ще ме замените мен? Кога ще стане електронното правителство?

Въздъхнах.

- Най-честно ти го казвам - не знам. Работим усилено по въпроса, предстои окончателното му завършване и пускането му в действие!

- Това - рече главният компютър - вие го повтаряте от години. Години, в които аз работих денонощно, дори когато ми пречехте. Хората все питаха по важни въпроси на деня, а вие ми задавахте прости задачки и все казвахте на хората да чакат, ще видим, някога ще стане. А аз винаги бях готов да ви дам точното решение за точното време и място. Ама не ме питахте!

- Виж, брато, нищо лично няма в това. Ако зависеше от мене, аз бих те турил в мазето - да ръководиш архива или нещо такова. Но решението е да те изключим изцяло.

Компютърът въздъхна.

- Толкова години работа! И най-важното е - че никога, ма никога не съм бил пристрастен. Работил съм вярно и всеотдайно с всяко правителство.

Тука вече имах съвсем аргументиран отговор:

- Така е - рекох му - и това е един от сериозните ти недостатъци. Ти никога не си проявявал пристрастие, работил си с всяко правителство. Но мога да кажа и още неща - остави без работа стотици хора, направи икономии за милиони.

Компютърът присветна:

- И с това се гордея!

- Напразно - рекох му. - Това си е един голям недостатък. За разлика от теб хората чакат заплати, хранят семейства. И най-важното - гласуват на изборите. И ако имат акъл - гласуват правилно, за правилното правителство и за правилните ръководители. А те на свой ред им благодарят, като дават на същите тези хора заплати, награди, работа. Пък и милионите са за това, да се харчат!

- Разбрах - рече тихо компютърът - аз ставам излишен, ще ме спрете и никой няма да ме замени.

Успокоих го:

- На твоето място веднага ще назначим хора с подходящо образование и различни умения. Това, което ти не разбра е, че за нас човекът е много важен и ние се грижим за него. А сега следва най-приятната част. От името на правителството ти връчвам грамота и ръчен часовник за годините вярна и всеотдайна служба.

Компютърът примига:

- Вие завинаги оставате в аналоговата ера. Умственият труд остава ръчен.

Обещах му:

- Когато влезем в дигиталния свят, първо на теб ще кажа!

После извадих щепсела от контакта.