Шефовете на институциите, които са призвани да се борят срещу контрабандата, източването на ДДС, неплащането на данъци и икономическите престъпления, нямат достъп дори до най-ниското ниво на класифицирана информация - поверително. Това става ясно от отговор на Държавната комисия по сигурността на информация (ДКСИ) на поредица въпроси на "Сега". В комисията се поддържа регистър, в който трябва да са всички действащи разрешителни, както и случаите, в които издадени вече допуски са отнети. Това на практика означава, че тези ключови служители не могат да се запознават с информация, събрана от спецслужбите например, която е от съществено значение за ефективната им работа.

Така например в ДКСИ няма информация за издадени валидни разрешения на директорите на НАП Бойко Атанасов и на Агенция "Митници" Кирил Желев. От отговора не се разбира дали за въпросните лица тече проверка за надеждност и за издаване на разрешителни. Кирил Желев оглави митниците в началото на септември. На практика обаче в момента ръководният екип на митниците не разполага с човек, който има право да работи с класифицирана информация, тъй като допуск няма и зам.-директорът на агенцията Николай Попов, който отговаря за митническото разузнаване и разследване. Достъпът му е бил отнет през 2009 г. заради ненадеждност. Попов е имал разрешение за достъп до най-високото ниво "Строго секретно" в качеството си на служител на Главна дирекция "Криминална полиция", който обаче е бил отнет на 6 ноември 2009 г. от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Това е парадоксално, тъй като доскоро Попов бе единственият началник в митниците. Не е ясно как се е боравило с класифицирана информация във ведомството, която влиза там всекидневно. Не е ясно и как се работи в момента, след като и началникът на митниците Желев също е без достъп.

"Митниците" всекидневно работят с класифицирана информация, свързана с митническото разследване и разузнаване. През тях всеки ден минават и материали по досъдебни производства, образувани от прокуратурата за контрабанда, за измами, свързани с внос и износ на стоки. Самите митници имат също основна роля при противодействието на контрабандата и прането на пари, което прави боравенето с информация, и то от най-високо ниво на секретност задължително.

През НАП също минават всички проверки по т.нар. данъчни наказателни дела, за неплащане на данъци, за укриване на данъчни задължения. НАП е в постоянен контакт с ДАНС, с НАП, с МВР и в кореспонденцията с тях материалите и информациите, които не са грифирани с някакво ниво на секретност, сигурно са голяма рядкост.

Кирил Желев и неговият заместник обаче не са изолиран случай. Същото е положението и в Комисията за регулиране на съобщенията. ДАНС отне допуска на Веселин Божков през 2010 г., когато той заемаше вече поста на шеф на КРС. Дори бе освободен от правителството точно на това основание. После обаче Върховният административен съд го възстанови на поста с аргумента, че достъпът до тайните на държавата не бил задължителен за длъжността му. Така Божков и до момента е шеф на КРС. Комисията за регулиране на съобщенията работи много с класифицирана информация - такива са данните за честотите например.

Без допуск е и изпълнителният директор на НЕК Владимир Инков, както и новоназначеният началник на Агенция "Пътна инфраструктура" Стефан Чайков.

От отговора на ДКСИ се разбира, че изключението е председателят на НОИ Бисер Петков, който има достъп до ниво "Секретно".

Наскоро стана ясно, че допуск няма и председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев. От комисията излязоха с абсурдното обяснение, че на него не му трябва, но затова пък имал достъп до документите, представляващи служебна тайна. Какво е служебна тайна обаче определят самите шефове на ведомства. Освен това се оказа, че двама от зам.-председателите на комисията имат допуски до секретна информация. Така например Николай Попов има разрешение за достъп до класифицирана информация за ниво "секретно", който важи до 2016 г. Разрешение има и другият заместник Борислав Богоев.

С проблеми с допуска до класифицирана информация се оказа и новоназначеният председател на съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Георги Христозов. Стигна се дори до искане на прокуратурата за отстраняването му от този пост, засега обаче развитие няма и той продължава да управлява. Христозов има стара присъда, която е абсолютно условие за отказ от допуск до държавна тайна. Той е бил реабилитиран, но законът е категоричен, че това не помага.



---------ОЩЕ ВЪПРОСИ

"Сега" зададе на ДКСИ и въпроса дали имат достъп до класифицирана информация всички министри и зам.-министри. От комисията отговориха, че според разпоредбите на закона за защита на класифицираната информация "министрите имат достъп по право, като за тях не се извършва проучване за надеждност". "Зам.-министрите не попадат в обхвата на горепосочената разпоредба, като за тях следва да се извършва проучване за надеждност по смисъла на ЗЗКИ. Проучването за надеждност се извършва от ДАНС", пишат от ДКСИ. На практика това означава, че нито един от зам.-министрите все още няма допуск, но е възможно те все още да се проучват.

От ДАНС не отговориха на поставените от "Сега" въпроси.