- Господарю, господарю, отвори!

Винаги беше така - хлопаме и викаме ние отвън, после охраната отваря дебелите порти и влизаме в големия господарски двор. Живеехме в гората отсреща и господарят ни познаваше. Щом закъсвахме за работа, хляб или ракия - все при него, да хлопаме на вратата. Понякога ни приемаше, друг път охраната ни разгонваше - господарят не бил на кеф...

Днес господарят седеше весел, по анцуг до басейна, в който се плацикаха русоляви девойки.

- Сядайте - нареди господарят. - Казвайте какви ги свършихме сега?

Отговорихме в хор:

- Ти ни нареди да вървим в града!

- Каза ни веднага да започваме да строим гражданското общество.

- И ние всеки ден строихме...

Господарят тихо попита:

- И къде е това гражданско общество, дето го построихте?

Умълчахме се.

- Ясно - рече господарят, - пак нищо не сте направили, а парите изпихте, нали?

Закимахме с глава - изпихме ги. К'во да правим и ние душа носим.

Господарят разпали пурата си.

- Изпълнихте ли това, дето ви наредих?

Рапортувахме:

- Тъй вярно, господарю! Точно както ни го каза!

- Строяхме гражданското общество пред големите здания на големите партии. И докато строяхме, им рекохме направо да се омитат по живо и по здраво, да се махат от главата ни.

Господарят климна одобрително.

- После ходихме да строим общество и пред Министерския съвет. И на тях разказахме колко са нефелни и как пречат на правилния строеж у нас. После строихме гражданско общество навсякъде: пред парламента, на булеварда, пред всеки срещнат по пътя. Носехме знамена и лозунги, както ти каза, направихме циганско колело и пяхме.

Господарят ни загледа с тежък поглед и рече:

- И кога изпихте парите - преди или след?

Мълчахме и гледахме тревата. Нищо интересно нямаше в тревата, ама на - седяхме и я гледахме.

- Така - рече господарят - гражданско общество не се строи! Душа трябва за такъв градеж, желание и плам! Трябва отвътре да ви идва. Ден след ден по малко да надграждате, да го построите това ваджишко гражданско общество. И то така, че всички наоколо да разберат, че се строи нещо ново, нещо красиво и важно! Па после да се почерпите като хората. А вие все на обратно - първо почерпката, после градежа. Ех, да имах повече свободно време, да взема аз да ви покажа как се строи гражданско общество, ама на, нямам една свободна минута! И какво искате сега?

- Ами, ако може, работа, друго ние не щем.

- Може - рече господарят, - ама работата е същата. Връщате се по площадите и улиците и продължавате да строите гражданското общество. Докато не го построите - друго нема. Нанай маро.

- Господарю, трудна е тази работа за нас. До вчера все нареждахте: рушете, разграждайте, демонтирайте, всичко е старо и ретроградно, трябва да се бутне. И ние рушихме с пълна сила, ти го знаеш...

- А сега нареждаш: ще строите! Няма да стане!! Не ни бива в градежа. Отглади ще умрем!

Господарят посуровя:

- Ще строите. Друго днеска няма! И без това толкова пари ми струвате вече...

Станахме, поклонихме се и си тръгнахме.

- Както вървят нещата с това гражданско общество - изхленчи един от нашите, - до крак ще измрем!

- Вярно - вика друг, - нали гледаш що селения се е хванала да го строи. По-добре да вървим да търсим хляб по други държави. Където са си направили и гражданско, и всякакванско общество. Все ще се намери пък за нас нещо да рушим и да разграждаме.

- А с гражданското общество тука кво ще стане?

- Да се оправят. Ако искат, отвънка да си вкарат майстори, дето го разбират това общество, и те да им го изградят!

- Дааа... и пак да! - обобщих. - Къде ни търсиш да градим нещо, дето цял живот все го разграждаме?