"Във времената, когато жените трябваше да си стоят вкъщи, една сърцата докторица (female doctor) се отправя към новата граница, защитавайки жертвите на нетърпимостта (intolerance)." С този рекламен текст глобалистката кабеларка "Холмарк" ни кани да гледаме "Доктор Куин лечителката". Понеже сериалът е въздлъжък и не всеки може да му се наслаждава редовно, ще го резюмираме така, както го разбираме ние.

Г-ца Куин е тъй плоскогърда, че не й остава друго, освен да се дипломира като лекар общественик и да заживее едва ли не на съпружески начала с безполовия трапер Съли. Ето защо тяхна главна грижа стават жертвите на нетърпимостта.

Нетърпими са например индианците, готови да скалпират всеки бледолик колонист, дръзнал да си огради в техните земи я фермичка от 6000 дка, я плантацийка с габаритите на Беломорска Тракия. Благодарение на д-р Куин обаче индианците осъзнават своята нетърпимост. В резултат на което измират до крак от горко покаяние. Така белите заселници цивилизоват 2/3 от днешната територия на САЩ.

Останалата 1/3 е мексиканско владение. И понеже всички тамошни мексиканци мечтаят да станат граждани на САЩ, д-р Куин им урежда демократичен референдум, с който мечтата става действителност. Още по-голяма убедителност на референдума придава фактът, че успоредно с него американските войски нанасят ред тежки поражения на южната си съседка, като на 14. IХ. 1846 превземат и столицата Мексико Сити. Така д-р Куин разпростира лекарската си практика над цяло съзвездие от приказно богати нови щати - като например Калифорния и Тексас. В последния, доколкото знаем, някое време се подвизава Конникът без глава, а понастоящем каубойската фамилия Буш.

Междувременно от Африка към Америка се насочват корабни кервани с нелегални имигранти, които пък бленуват да се главят за роби във фермичките и плантацийките на новопридобития Юг. От тази негърска напаст възникват конфликти, разрешени пак най-хуманно и демократично, по американски - с гражданска война между Севера и Юга (1861-1865). След като бинтова ранените и погребва отнесените от вихъра на тази англосаксонска търпимост, д-р Куин основава правозащитните организации Ку-Клукс-Клан и съда на Линч. После, цивилизовайки нетърпимите негри, разрешава жилищния им въпрос (вж. "Чичо Томовата колиба"). А при президента Кенеди (само век и нещо след Хатихумаюна и Хатишерифа за правдините на раята в Турция) даже успява да ги убеди да учат в общи училища и да се возят в едни и същи автобуси с белите!

В наше време пък, благодарение на също така демократично усвоената Силиконова долина, д-р Куин не е вече плоскогърда. А Съли не е безполов, понеже си купува виагра. Тя работи в Корпуса на мира, той от другата страна на същия медал - в ЦРУ. И двамата защитават още по-всеотдайно жертвите на нетърпимостта, вече по най-новите граници на САЩ. Те, както е известно, минават буквално през всяка точка на планетата. А в свободното си от защитна дейност време славят великата американска родина, припявайки на английски с бостънски акцент: "Я другой такой страны не знаю, где так вольно дышит человек."

P.S.: Честно казано, не обичам филми като "Д-р Куин лечителката". Не ги обичам, защото тъкмо те са една от ония фунии, които наливат в главата на простодушния американец отровната заблуда, че той е нещо повече от останалите човешки същества. Същата тази отровна заблуда, която го кара да търпи безропотно нетърпимите (intolerant) дивотии на неговия политически и стопански елит тук, там и навсякъде по света.