Вчера най-импресионабълният спрямо народните тежнения земеделски лидер - Яне Янев, поведе импресивно шествие от 250 души през центъра на столицата. Пред Министерския съвет г-н лидерът импровизира експресивен експромт, с който поиска оставката на кабинета и предсрочни парламентарни избори. Импресиониран от депресиращата аура на Янев, млад редови земеделец от Казанлък репресира лидера, като агресивно му хвърли в лицето шепа слънчогледови семки. Полицията респектира агресора чрез задържането му под стража.

Ако казанлъшкият момък бе истински Земеделец, нямаше тъй импотентно да си пилее семето по лидерските глави. Той щеше да го засее, макар днес да не му е времето. Ако ли пък бе поне Импресионист, семчиците в джобчето му щяха да пробудят в това тъй необуздано въображение не агресивност, а съзидателната визуална импресия на букет от разцъфтели слънчогледи в теракотено гърне. Уви...

Според близкостоящи Яне Янев пак е бил на недосегаема висота - и като земеделец, и като импресионист. Той щедро разпилял семките, с които бил поръсен, между неплодородните жълти павета пред "Дондуков" 1, воден от вярата, че нейде дълбоко под и между тях се спотайва фертилен чернозем. А изтръсквайки от слуховия си орган залепнали шлюпки, процедил през ъгълчето на устата си фраза, достойна за Винсент ван Гог: "Аре бе, пука ми... Ся кво - ухото ли да си отрежа?!?"