Вече четири месеца от сформирането си парламентът върти на празни обороти. За това време не беше приета нито една от важните законодателни промени, които трябваше да защитят потребителите от произвола на монополите, да повишат стандарта на живот и да подобрят бизнес средата. Само заплатите на парламентаристите и администрацията за това време са стрували на данъкоплатците близо 6 млн. лв.

Четирите безплодни заседания около вота на недоверие към правителството през последните 10 дни са коствали на бюджета над 600 хил. лв., показват най-скромните сметки. Близо 30 000 лева на ден харчи Народното събрание (НС) само за надниците на депутатите. Точно толкова ще платят гражданите за поредното провалено заседание в петък, когато мнозинството не успя да осигури кворум. Това обяснява и ниското доверие на гражданите в парламента. Според последното проучване на "Алфа рисърч" само 11% от пълнолетните българи одобряват работата на законодателния орган. Депутатът Мартин Захариев ("Коалиция за България") сметна, че трите дни, в които депутатите практически не работиха миналата седмица заради процедурните хватки по вота на недоверие, са стрували на данъкоплатеца 1.5 млн. лв. Сумата, получена след разделянето на годишния бюджет на НС от 53 млн. лв. върху работните дни на депутатите, е силно завишена, тъй като в бюджета влизат и средствата за капиталови разходи и др.

За първите 4 месеца най-значимият акт на Народното събрание бе актуализацията на бюджета за 2013 г., който позволи на правителството да вземе заем от 1 млрд. лв., за да изплати забавени задължения към бизнеса. Обсъждането на този въпрос отне най-малко три седмици на депутатите. Наложи се дори да прекратят отпуската си, за да гласуват наложеното от президента вето върху промяната. Другото полезно решение на НС бе увеличението на обезщетението за отглеждане на дете от 240 на 310 лв. с промени в два закона. Всички останали законодателни приоритети - ограничаване на участието на офшорки в обществени поръчки, дисциплиниране на монополите в електроразпределението, ремонт на изборните правила, бяха отложени за по-късна дата.

Депутатът от БСП Георги Кадиев наскоро изчисли, че само от това, че парламентът не приема внесения вече законопроект за обратно начисляване на ДДС при зърнопроизводителите, държавата губи над 120 млн. лв. Други обещания на кабинета, като премахване на данъка върху лихвите, въвеждане на семейното подоходно облагане, изобщо отпаднаха. Само събирането и обобщаването на предложенията за промени в Изборния кодекс отнеха три месеца дотук. Това обаче не попречи на парламентаристите да излязат в близо едномесечна ваканция през август.

На този фон депутатите продължават да пилеят безотговорно времето и парите на данъкоплатците заради липса на кворум, процедурни надцаквания между управляващи и опозиция и безплодни дебати по вотове на недоверие. Миналата седмица събранието така и не заработи заради отказа на ГЕРБ да регистрира присъствие в пленарната зала и заради необяснимата екскурзия на цялата парламентарна група на "Атака" в Брюксел. По тази причина внесеният от опозицията вот на недоверие към кабинета заради провала на политиката в инвестиционното проектиране не беше гласуван, а безсъдържателните дебати изядоха един ден и от следващата работна седмица на депутатите. Цялата последна сряда бе похабена в препирни по един предварително обречен вот на недоверие, както и в безплодни дебати по искането на ГЕРБ за оставка на председателя на НС Михаил Миков. Тактиката на БСП да пилее време за празни приказки - покрай Изборния кодекс, дебатите по вота и пр., също допринася за загубата на ценно време и пари.

Равносметката дотук показва, че само за първите четири месеца от встъпването им в длъжност депутатите са глътнали близо 6 млн. лв. народни пари само за заплати. Отделно се добавят и възнагражденията за администрацията на НС, която наброява над 600 души. Тук не влизат представителните, харчовете за командировки, транспорт, технически пособия и пр., което умножава сумата на разходите. В началото на юни депутатите замразиха заплатите си на нивото от 2009 г., т. е. на 2196 лв., но към основното възнаграждение те си докарват допълнително по около 1000 лв. от участия в комисии и в ръководствата на парламентарните групи и на НС. Най-висока е заплата на председателя на парламента - 3403 лв. Парадокс е и това, че при провал на заседание депутатите, които са се регистрирали, си получават надницата, въпреки че не са свършили никаква работа. Според председателя на парламента Михаил Миков не получават заплати тези, заради които няма кворум. "Може да се окаже, че даже се икономисва, но демокрацията не е въпрос на икономии", коментира той в събота.