"Странно" е най-упоритата дума в предговора на Атанас Наковски към "Горящият ангел" на Вили Цанков (изд. "Захарий Стоянов"). "Странен автор и неговите странни книги", защо да не е странност и че режисьори и въобще творци, за които литературата е по-скоро средство, посегнаха напоследък на нея като цел?

"Горящият ангел" е романът зад тези корици, тук е още "Пророк Иеремия" - "Библейска хроника и някои неща повече", по самоопределението на Цанков. А "Плуто" е разказът накрая, името е на куче. С което кучешката тема в нашенското изящно слово от последната дузина години навири козина осезаемо - след творбите на самия Наковски, Любен Петков и т.н.

Някой беше настоял, че интелигенцията ни отказала да е посредник между нацията и духа. Може би не е излишно да се надниква и встрани от масмедиите. А и някой някога да се е похвалвал, че е уловил овреме сигналите на извънмасмедийните посредници?