Люба Кулезич, НТВ: За да ви подготвя за коментар относно един от сочните скандали на седмицата, този с КС, който се отнесе по соломоновски, меко казано, с депутатския въпрос на Делян Пеевски, ето ви един юридически анекдот, ей така за разреждане на напрежението. Младеж, току-що завършил право, си търси работа в прочута адвокатска кантора. Главният мениджър провежда интервю. В него - предлага му да реши един психологически тест и казва: "Разгледайте тази картинка. На нея са изобразени трима души, плуващи в море, пълно с акули. Виждате, че в ръцете на единия няма нищо, значи той не се бои от акули. В ръцете си вторият държи огромен нож - значи той е готов да се бие за своя живот на всяка цена. Третият е взел със себе си мощна пушка, тип "базуки", с която ще се брани и той на всяка цена. С какво и с кого от тази картинка вие се отъждествявате?". "С третия човек с пушката, разбира се" - отговорил кандидатът. "За съжаление, млади г-не, вие сте неподходящ за работата. Ние имаме нужда от сътрудници, които се отъждествяват с акулите". На гости тази сутрин ми е докладчикът по делото на Делян Пеевски в КС. Но преди всичко Румен Ненков е виден спец по наказателно право и опитен обитател на бурните води на българското правосъдие, пълно с акули. С кого се отъждествява Румен Ненков в съда, който брани Конституцията и устоите на държавността след казуса "Пеевски"?...

Диктор: ...Напоследък е по-известен като докладчика по казуса "Пеевски" и баща на депутата от ГЕРБ Ал. Ненков...

ЛК: ...Стана жега около една от най-тихите и най-хладни институции в държавата - КС. Чувствате ли се част от тази жега?

Румен Ненков: Вижте, за да стане нещо в България, трябва да се създаде жега, иначе хората, особено хората, които във възраст навлизат - като мен, предпочитат може би да не си усложняват живота в края на тяхната служебна кариера.

ЛК: Какво да стане, когато стане жега? Какво се случва? Какво?

РН: Или нещата съвсем се развалят, или нещо се подобрява. Аз съм оптимист и се надявам, че нещо може да бъде подобрено. Най-вече понеже аз не се отъждествявам, понеже поставихте въпроса с кого... Не се отъждествявам с Дон Кихот, защото има други хора, които също ме подкрепят... Аз съм с абсолютно спокойна съвест. Който и да беше, да не беше г-н Пеевски - да беше синът ми депутат! Между другото, аз имам още две много добри деца, които не са с по-малка ценност, равноценност от Александър... Между другото, влизането му в политиката не е стимулирано от мен. Напротив - той дойде да ми се извинява, когато реши да влиза в младежката организация на ГЕРБ! Каза: Татко, ти много ще ми се караш, много ще викаш. Ама викам: Сега ти си на 20 и колко години, 25-26 ли беше тогава, и всеки млад човек има право на избор, в края на краищата. Аз също смятах, че е твърде млад, за да прави политическа кариера, но направил е своя избор. Досега не ме е изложил. Аз съм щастлив не само с него, щастлив съм и с трите си деца. От една страна, аз съм щастлив човек, от друга страна, изпитвам понякога онова чувство, което и Георги Марков изпитваше, за непоносимост към някои обществени порядки.

ЛК: "Чувство на непоносимост" - това е великото изречение на Георги Марков, когато взема решението да напусне България!

РН: Изпитвам го често...

ЛК: ...Румен Ненков току-що призна, че е бил член на БКП, но това не е определило по-нататъшната му кариера, защото е бил кариерист по всяка вероятност, нали така?

РН: Вижте, сега аз какво да ви кажа? 1984-1986-а получих предложение от партийния секретар. От тогавашния председател на Софийския градски съд, партийния секретар на СГС; бях си свършил мандата като младши съдия и тъй като не можех да отида в Районния съд, веднага ми беше намерена и предложена най-ужасната работа на съдебната власт, и това е съдебен изпълнител по жилищните въпроси, което значи, че аз опразвах жилищата сам в цялата София! В продължение на една година. Оплаквах си живота между другото. И тогава, когато ме извика партийният секретар на ГС, каза "ти ни беше добър младши съдия, тук две места са отпуснали, дай едното за теб". И тъй като ние, един от моето семейство нямаше партиен член, отидох при покойния си баща. И какво да ви кажа? Той ми каза: имаш ли амбиции да ставаш съдия? И аз му казах: имам! Е, каза, като имаш, иначе няма да стане. И така.

ЛК: Слагай си главата в торбата!

РН: В чист екзистенциален, в личен план аз си признавам, тогава все пак бях на 30 г., 30 и няколко, че съм бил кариерист! :(