Центровете за настаняване на бежанци в софийските квартали "Военна рампа" и "Враждебна", в които над 1000 души живеят в изключителна мизерия, се оказаха прясно ремонтирани. Това показа проверка на "Сега". Изпълнителят "Гея - Дек" ЕООД е избран без търг заради спешността на случая. За целта Министерският съвет отпуска 565 хил. лв., с които да се закърпят сградите и да се доставя храна. Резултатът е - натъпкани като животни хора, спящи на земята или на походни легла, разбити и наводнени тоалетни, падаща мазилка, счупени стъкла, неизмазани тухли около дограмата, липса на кухни и купища отпадъци.

Емил Ивков, управител на "Гея - Дек", обясни пред "Сега", че поръчката за "Враждебна" му е била възложена на 23 септември, но е чакал 4 дни, за да се прехвърли собствеността от Министерството на земеделието, чиято е сградата, на Министерството на вътрешните работи. На 28 септември сутринта започнал ремонтът и го завършил след идването на няколко автобуса с чужденци. Думите на Ивков се разминават с видяното от "Сега" - на 26 септември там вече живееха доста бежанци. Според сайта на самата Агенция за бежанците първите обитатели във "Враждебна" са настанени още на 19 септември, а към 25 септември там са живеели 475 души. Не е ясно как при това положение е правен основен ремонт на сградата.

Според Ивков ремонтните действия включвали: нови санитарни възли, ВиК инсталация, електрическа мрежа, демонтиране, пренасяне и заваряване с метални решетки на имуществото на училището, за да се опази. Дограма не била сменяна, тъй като по думите му това било извършено преди време. Освен това фирмата помогнала за разтоварването на предоставените от БЧК мебели за помещенията, измила и почистила. По кухните не било работено, защото помещението е било давано под наем и предишният наемател изнесъл всичко. Ивков твърди, че поради тази причина бежанците се снабдили с бързовари и котлони и претоварили бушоните. Той заяви, че изпълнил възложеното му срещу много по-малка сума, която отказа да назове, и обвини настанените, че са отговорни за лошите условия, в които живеят.

В другия бежански център - в кв. "Военна рампа", на "Гея - Дек" е бил възложен единствено преглед на парното, което не е централно. "Състоянието му е доста лошо, има нужда от помпи, котли и 1000-литров бойлер. По ВиК и елинсталациите в лагера са работили други фирми", обясни Ивков и обеща, че и тук парното ще проработи след броени часове. Настанените във "Враждебна" вече били подсигурени в това отношение. Управителят обясни, че бежанците преправяли бушоните, електрическата инсталация не издържала и затова сега налагало да се смени. Ивков твърди, че други фирми са правили ремонт във "Военна рампа", но отказва да ги назове.

От Агенцията за бежанците не отговориха на въпросите на "Сега".

Добри условия за живот на бежанците са били предоставени от самото начало, заяви пред БНТ председателят на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев. Той и Ивков посочиха като гарант Върховния комисариат на ООН за бежанците, чиито представители били следили всички процеси по ремонта. "Моите хора работиха от сутрин до вечер, като през цялото време имаше поне по двама представители от Върховния комисариат", заяви Ивков. От българското представителство на организацията обаче категорично отхвърлиха всякакво свое участие в одобряването на сгради. Точно обратното - от Комисариата от самото начало твърдели, че условията в двата центъра са много мизерни, но те никога не били консултирани с тях. От организацията посочиха, че са посетили "Враждебна" на 24 септември и на 11 октомври, а "Военна рампа" - на 1 октомври. Според тях фирмата е объркала служители на Агенцията за бежанците със служители на Комисариата.

"Недостатъчен брой легла, спално бельо, одеяла; липсва храна - само предоставяне на един пакет храна при пристигане, както и липса на кухненски уреди, дори и за сваряване на вода за приготвяне на бебешко мляко; неадекватните бани и тоалетни и нехигиеничните условия в тях и в центъра като цяло, за което трябва да бъдат предприети спешни мерки; необходимостта от ремонт на отоплителната система във "Враждебна", липса на постоянен персонал на агенцията на място в центровете" - това са констатациите на Комисариата след първите им посещения в двата центъра за бежанци. Преди време ужасяващите условия на живот там бяха описани идентично и в доклад на Българския хелзинкски комитет. "Условията във фургоните във военните поделения, където също са настанени бежанци, са доста по-добри и нормални за живот, отколкото тези в бежанския център."

От Столичната община пресметнаха, че бежанците струват на общинския бюджет над 100 хил. лв. на месец. "Бежанските центрове са работа на държавата, моят екип постоянно е на място. Нашата отговорност са условията и логистиката в околните пространства", обясни кметът Йорданка Фандъкова. В това се включват дейностите по сметоизвозване, видеонаблюдение, сигурност и охрана. Месечната сума, която се заделя за общинска полиция, която охранява районите на бежанските центрове в София, е около 117 500 лв., изчисли зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов. "Годишният бюджет на общинска полиция е 3 095 000 лв., разделено на 12 месеца се получава около 235 хил. лв. на месец, а от тях половината сега се дават за охраняване на тези райони", сметна той. Отделно общината заделяла всеки месец по 1900 лв. за гориво на колите на Общинска полиция и е осигурила допълнително девет коли. За видеонаблюдение все още няма сметки колко са нужни.



РАБОТНИ МЕСТА

Има програма, по която могат да бъдат наети 500 бежанци, съобщи вчера в Пловдив министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов, цитиран от БГНЕС. "Тя не е финансирана от Брюксел, а от бюджета и включва изучаване на български език и по-късно намиране на заетост спрямо сферите на квалификация на бежанците. Проблемът е, че тази квалификация трудно се доказва, защото или нямат необходимите документи, или не е ясно дали тя се признава у нас. Затова предстоят разговори с Министерството на образованието за изясняване на тези въпроси", обясни министърът. За да бъде включен в тази програма, кандидатът трябва да е получил хуманитарен статут или статут на бежанец.



НАПЛИВ

От 11 до 14 октомври българо-турската граница е премината от 342-ма чужденци, от които 223-ма сирийци. Капацитетът за настаняване в териториалните поделения на Агенцията за бежанците и в специализираните домове на МВР е 3290 лица. Той е надхвърлен с 395 места. Екипи от медицински специалисти обслужват бежанците в пунктовете за първичен прием. Имунизират се децата бежанци до 15 години.