Ей ги там.

Черните костюми се усукват покрай огледалата и гледат да забършат мазалото, преди да съм ги забелязал.

- Аз съм най-дебелият тук - казва най-дебелият. - Най-дебелият, а всеки се прави, че не ме забелязва!

Никой не му отговаря - нали играта е никой да не го забелязва. Освен старшата сестра - тя забелязва всичко.

- Време е да свиквате с новата си роля - казва старшата сестра. - Никой не е дебел завинаги. Приемете го най-после! Влезте в полагащата ви се роля на конструктивен отслабващ в дебелариума!

Най-дебелият се фръцва и демонстративно се скрива в тоалетната. Оттам изскача друг дебелак и срамежливо се прикрива с вчерашен вестник.

- Преживява катарзис - съчувствено казва някакъв очилатко. - След като го преживее, ще се прероди като пеперудка и ще прехвърча от маргаритка на маргаритка.

- Не ви вярвам - вика от тоалетната най-дебелият. - Никой навън не ви вярва! Вашите пеперуди са нелегитимни!

Никой не му обръща внимание освен филодендронът в ъгъла.

- Съвсем е станал незабележим - отбелязва филодендронът. - А пък мен днес никой още не ме е поливал.

- Вчера нали те полях - оправдава се очилаткото.

- То си беше за вчера - сърди се филодендронът. - Ако не се грижите за мен, ще увехна съвсем и да ви видя после какво ще правите без моята животворна сянка! На ваше място щях да се грижа за растение като мен като за писано яйце!

- Нека бъдем екстремно екзактни - отбелязва брадатият интелектуалец под масата. - Обсервираме девиация на авторецепцията на колабораторната флора. Прагматично погледнато, нека окончателно се установим около една концепция - дали колегата е стайно растение, или напротив, писано яйце, и ако е яйце, чие яйце би могъл да се окаже.

- В кукувиче гнездо никой не снася - отбелязва симпатична дама в шарена пижамка със завързани отзад ръкави, за да не одращи някого. - Освен нелегалните емигранти, които идват тук, за да снесат яйца, а после да изядат сърцата ни, както вече са изплюскали сърцата на враговете си. Чувате ли ги как в полята свирепо реват? Ще стигнат и до вас - да ви избият жените и децата! На оръжие, граждани! Строявайте се, батальони!

- Магдалено ма, това е Марсилезата в лош превод - казва уморено старшата сестра. - Млъкни, да не се излагаме поне пред чужденците!

- Веднъж само да ми развържете ръкавите и ще видите - пеняви се симпатичната дама. - Национални нихилисти и предатели!

- Евала - възхищава се патриотично филодендронът от кьошето, след което стопля, че е проговорил на чужд език и самокритично се плясва с листо през устата.

Старшата сестра взема нещата в ръцете си.

- Момчета и момиче, както знаете, тая сутрин пак сме сутрин...

- Да, мис Рачид - кимат черните костюми.

- И имаме много задачи, така че, ако не ви е чак толкова неотложно да си стоите тук и да си приказвате...

- Не, мис Рачид - маха с листа филодендронът. - Само чаша вода и съм на разположение! Ще си нося и златното листо!

- Така ви искам - казва старшата. - И тъй като сме сутрин, нека започнем сутринта добре. Какво ще кажете да забравим противоречията и пазарлъците, да се обединим отново и да ударим една контра на дебелака от тоалетната.

Всички хихикат доволни и кимат с глави.

- Без сапун, ако е възможно - казва строго очилаткото.

- На сухо! - настоява симпатичната дама. - Що не ми развържете ръкавките, а?

- Следващия път - обещава старшата сестра. - Сега е време за Епизод 2 - бръснене на сухо! Да не се оплаква друг път, че никой за нищо не го бръсне!

Ей ги там.

Черните костюми се изнизват от залата с огледалата и тръгват към тоалетната, за да измъкнат най-дебелия и да го бръснат на сухо.

Опитвам се да тръгна след тях - такъв джумбуш не е за изпускане, - но се спъвам и омотавам в нещо, останало на пода след костюмарите.

Те си мислят, че няма измъкване от тях, но аз си знам - само да плесна с ръце и даже без някой да ме прегърне, с песен ще хвръкна към небесата!

От тая кукувича прежда наистина само с летене може да се избяга.