Научноизследователската и развойна дейност (НИРД) у нас се крепи основно на чуждестранни инвестиции и разчита значително по-малко на държавата. През миналата година разходите за НИРД са били 495.9 млн. лв., което е с 15.5 процента повече в сравнение с предходната година, показват оповестените вчера предварителни данни на националната статистика.

Почти половината от тези средства - 46.3%, са осигурени от чужди компании. Делът на чуждите инвестиции във финансирането на тази сфера е най-голям за трета поредна година, като нараства с 2.4 пункта в сравнение с 2011 г. Това се дължи основно на увеличаващия се обем на клиничните изпитвания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании. За сметка на това държавата е вложила само 31.5%, като делът й се свива със 7 на сто само за една година.

Бизнесът у нас е осигурил почти 21% от финансирането, а делът на фирмите нараства с 3.8 на сто. Макар и скромно в инвестициите в научноизследователска и развойна дейност участват и университетите, като техният дан е 8.1%. С толкова вузовете са подкрепили иновативните разработки.

От всички пари, давани за НИРД, с най-скромен дял са експерименталните разработки, за които отиват 12.7 на сто. Най-щедро се финансират приложните изследвания, следвани от т.нар. фундаментални проучвания.

От НСИ отбелязват, че една от петте водещи цели на стратегията "Европа 2020" е 3% от брутния вътрешен продукт в ЕС да отиват за научно-развойна дейност до 2020 г. Българската цел е по-скромна - 1.5 на сто от БВП. През миналата година този процент у нас е бил 0.64 на сто. Страната ни продължава да е твърде далеч от останалите европейски държави, в които финансирането на научноизследователската дейност е с около 3 пъти повече.



КАДРИ

С наука и с развойна дейност в България през миналата година са се занимавали 16 700 души, с 1.4% по-малко спрямо 2011 г., показват още данните на НСИ. Над половината от тях работят в държавното управление, една четвърт във висшите учебни заведения, а почти 20 на сто са заети във фирми. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 53 на сто. Почти всички изследователи - 99%, имат висше образование. Над 5600 души, които се занимават с наука, имат докторска степен.