Двама видни депутати от ДПС обявиха началото на битка за изтласкване на офшорния бизнес от българската икономика. Йордан Цонев и Делян Пеевски са написали в съавторство закон, който ще забрани на фирми с неясни собственици и склонност към избягване на данъци да участват в обществени поръчки, приватизационни сделки, концесии, да притежават телевизии, радиа и вестници, футболни клубове, застрахователни, пенсионни, инвестиционни фондове и прочее. Новината съобщи Йордан Цонев вчера по Нова ТВ. Той предостави в студиото законопроекта, като подчерта, че колегата му Пеевски лично е дописал точката за медиите. Както е известно, Пеевски и майка му Ирена Кръстева са силно свързани с медийния пазар.

Проектът, който според Цонев ще бъде внесен официално в парламента още тази седмица, е озаглавен "Закон за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици". Депутатът обяви, че документът е съгласуван с БСП на високо ниво. По-късно следобед обаче лидерът на социалистите Сергей Станишев каза, че подкрепя принципно идеята, но не е запознат с текста. Всъщност намек за ограничаване на офшорките - но само в обществените поръчки, се появи първо в управленската програма на премиера Орешарски. Сега Пеевски и Цонев предлагат дълъг списък със забрани в 20 области - включително хазарт, оръжейна търговия, мобилни услуги, сметосъбиране, ВиК и дейности в енергетиката и търговията с акцизни стоки, изискващи лицензиране. Точно в тези сфери имената на истинските собственици, печалбите и данъците най-често чезнат в офшорки.

Енергийният бос Христо Ковачки например използва дружества, регистрирани на Сейшелите и в други екзотични зони. Зад големи български компании като БТК, "Булгартабак", производители на ток и въглища също се редят офшорки. Мажоритарен собственик на българската нефтена рафинерия е "Лукойл Юръп Холдингс", регистриран на Британските Вирджински острови. Любопитното е, че много от медиите, свързвани с Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, също опират до фирми, регистрирани в зони тип "данъчен рай". Офшорна собственост има и в операторите на мултиплекси, свързвани с известния банкер и акционер в КТБ Цветан Василев.

Затова на пръв поглед е чудно, че точно Пеевски и Цонев внасят такъв проект. Но всъщност дяволът е в детайлите и след ясните забрани следват сложно формулирани изключения. От тях се разбира, че целта е да се отстрелят дребните играчи и да се бетонират големите.

В проекта първо се казва, че всеки има право да регистрира офшорки, а държавата има право да не допуска такива фирми, ползващи се от преференциален данъчен режим "до усвояване на публични средства и управление на финансов ресурс в разрез с обществения интерес". Какво значи "в разрез с обществения интерес", не се пояснява. "Държавата има право да осъществява контрол върху паричните потоци и доходите, репатрирани от местни лица към юрисдикциите с преференциален данъчен режим, относно задълженията за заплащане на данъци и други публични вземания", пише още в проекта. После са изброени областите с ограничения.

В следващите разпоредби обаче са предвидени специални случаи, в които забраните, опазващи обществения интерес, не важат. Например няма да има бариери за офшорки, ако техни акции се търгуват на някоя борса в страна от ЕС. Освен това всяка офшорка е добре дошла, ако е лицензиран инвестиционен фонд "или друга подобна структура" и е "част от икономическа група, чиято фирма майка е данъчно регистрирана в държава, с която България е подписала спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или споразумение за обмен на информация". Третото важно изключение е за фирми от свързани структури, в които "дружеството майка или дъщерно дружество е регистрирано в България и неговите действителни собственици - физически лица, са известни". Не се вижда и забрана онлайн медии да се притежават от офшорки.

С толкова съществени уговорки и вратички е очевидно, че законът, забраняващ достъпа на офшорки до широк диапазон икономически дейности, няма да работи или по-точно ще работи в интерес на мощни холдинги с добри правни и данъчни съветници, за които ограниченията няма да важат. Освен това не се предвиждат действия със задна дата, което означава, че дори да бъдат приети забраните, за заварените случаи те няма да важат.

Йордан Цонев, който е шеф на бюджетната комисия в НС, обясни, че между първото и второто четене на проекта може да се заложат по-сурови наказания за нарушителите и дори да се направят препратки към Наказателния кодекс. Сега са предложени глоби от 10 000 до 50 000 лв. за представяне на документи с невярно съдържание, разваляне на сделки и договори и отнемане на лицензи на фирми, които са се опитали да прескочат забрана.



ИЗНЕНАДВАЩА АКТИВНОСТ

Активността на Делян Пеевски е изненада, тъй като бе сред най-отсъстващите и пасивните в предния парламент. Освен това темата на законопроекта е деликатна за него. На практика той предлага регламент за семеен бизнес. Като председател на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания той влезе в Управителния съвет на Българския медиен съюз, а майка му Ирена Кръстева и техният партньор Цветан Василев контролират голям брой медии.

"Никой не може да отнеме правото на народните представители на законодателна инициатива", коментира Сергей Станишев, запитан дали не съзира конфликт на интереси, тъй като Пеевски се занимава със собствеността на медиите, а майка му е собственик на "Нова българска медийна група", издател на "Монитор", "Телеграф" и други.

Йордан Цонев пък обясни, че Пеевски е допринесъл като съавтор с "ценния си опит и знания като юрист". Пеевски е завършил право в Югозападния университет и има няколко месеца стаж в столичното следствие. Той вече втори мандат почти не стъпва в Народното събрание и не дава интервюта.

Патосът на вносителите е, че законът е в синхрон с дебатите по темата в ЕС и Г-20, ще възцари ред и прозрачност и ще отговори на обществените очаквания. Всъщност в България големият проблем е, че дори когато собствениците са съвсем ясни и проследими, държавата не е в състояние да открие откъде извират капиталите им, какъв е коренът на забогатяването им и дали са изрядни данъкоплатци. И до ден днешен например не се знае как се финансират покупките на много телевизии и вестници и кой точно ги притежава.