Излязох на балкона да изпуша една цигара на чист въздух, понапече ме слънцето и се сетих за промените в закона за пушене на обществени места. Допуших набързо цигарата, изстрелях с показалец фаса и хайде в министерството на промените, направо при министъра влязох. И го застрелях от упор с въпрос:

- Ще го промените ли закона за пушенето на обществени места или няма да го промените?

Министърът на промените си дояде баничката (голяма, мазна, министърска баничка), хвърли мазната хартия в кошчето, издуха трохите от бюрото си и докато си бършеше ръцете с влажна кърпичка, сито каза:

- Рано е да се каже, уважаеми, в момента текат усилени консултации.

- Със специалисти ли? - демонстрирах съответната осведоменост.

- Точно така - потвърди той, - със специалисти по боба.

- По боба? Вие съвсем я дадохте през просото! Защо по боба, нали за тютюнопушенето става дума?!

Министърът бе търпелив:

- Ще хвърляме боб, уважаеми, но трябва да изберем какъв точно, за да са най-верни резултатите. Между нас казано, чакаме да видим кое лоби ще надделее, лобито на смилянския боб или на китайския вносен. Междувременно ние не стоим със скръстени ръце, уважаеми!

Прецених, отсъдих:

- Похвално, макар и малко плашещо. И с какво точно се занимавате в министерството на промените, щом е рано за пушенето?

Той не обърна внимание на заядливия ми тон, отговори изчерпателно:

- Усилено подготвяме промени в закона, които да задължат ресторантьорите в заведенията да има маси за ядящи и маси за неядящи.

Това ми хареса, не мога да кажа защо, но отвътре, така, ми хареса.

- Това ми хареса! - извиках. - Не знам защо, но много ми хареса!

Той се усмихна благо:

- Е, как няма да ви хареса, уважаеми?! У нас хората най-много се дразнят не от цигарения дим или чалгата, а от ядящите. Видят ли ядящ, неядящите направо полудяват! Затова е справедливо да има места за ядящи и места да неядящи. Прав ли съм, уважаеми?

- Да! - извиках. - Да! И какво още ще направите в министерството?

- Аз лично ще настоявам ядящите да бъдат изкарани извън заведенията! Като ти се яде, излизаш пред ресторанта на тротоара, хапваш и после се връщаш на масата си!

Това още повече ми хареса, но веднага забелязах кусура:

- Трябва ядящите да излизат навън, но без храната!

- Интересно - замисли се той, - а защо без храната?

- За да може ние, неядящите, дето оставаме вътре в заведението, да я изядем!

- Тогава обаче ставате ядящи и трябва да излезете навън! А пък ядящите отвън, понеже няма да ядат, ще станат неядящи и трябва да влязат вътре!

- Обаче ние сме неядящи, нищо, че ще ядем! А онези са ядящи и няма значение, че няма да ядат!

Министърът замислено зачовърка с език зъбите си, май се ориентира към дрямка.

- Много сте прав, уважаеми - каза лениво. - А сега извинявайте, но трябва да обмисля една важна държавна мисъл...

Реших да не му преча. Но преди да тръгна, посочих деликатно с кутре мазната хартия от баничка в кошчето:

- Може ли?

- Разбира се, вземете я, ако ви трябва!

Взех мазната хартия и си тръгнах. Комшиите в квартала ще умрат от яд, като я видят!