:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 424,024,947
Активни 87
Страници 7,678
За един ден 1,302,066
Интервю

Още досиета ще са поредната доза жестокост

В нашата нация и бездруго има вградена омраза, не ни трябва повече, смята писателят Николай Табаков
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Николай Табаков
--визитка--

Николай Табаков е роден през 1956 г. в с. Мандрица, Ивайловградско. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1990 г. създава издателство "Анубис", което ръководи и до днес. Автор е на пет романа и четири сборника с разкази. Най-новият му исторически роман "Византия" е под печат и се очаква да излезе в средата на ноември.

---

- Г-н Табаков, наскоро представихте свои книги в Сърбия, Германия и Русия. Усетихте ли различия в читателските вкусове?

- Трите държави ги усетих като коренно различен генотип. В Русия например отидох с книгата си "Няма да е все така". Страшно интелигенти хора, прекрасни срещи... Обаче през цялото време се чувствах в една необичайно помпозна среда, в една тържествена и патетична обстановка. Връчиха ми "Златна купа" за принос в духовните отношения между Русия и България. Аз, разбира се, се опитах да гледам с ирония на цялата тази церемониалност, но когато те изтъпанят под прожекторите пред пълна зала и десет телевизионни камери, започваш да се чувстваш неловко. Най-приземяващият момент беше на връщане. Пътувахме с кола, въпросната купа не се побра никъде и остана да стърчи измежду саковете в багажника. И на границата руският митничар подозрително попита какво е това. Веднага щом моят приятел, който шофираше, спомена, че това е държавна награда, без да го доизслуша даже, митничарят застана мирно и махна: "Проезжайте, проезжайте...". Т.е. руският митничар го е страх от държавата. В Германия пък - в Есен, Манхайм и Дюселдорф, представях романа "Да". Най-голямо впечатление там ми направи това, че държавата отпуска средства на всички библиотеки, за да канят писатели на срещи с читателите. Аз лично получавах по 600 евро на такава среща. Т.е. ако един германски писател направи 4 срещи на месец, това са 2400 евро. Които биха му позволили да живее прилично и да може да пише. Тези срещи също минават съвсем различно, отколкото в България. Ние тук сме свикнали на премиера на нова книга да говорим за литературата изобщо, за Господ, за възвишени идеали, за баба си, за дядо си, да благодарим на тоя и на оня... Там публиката очаква писателят да си подбере абзаци от творбата и според артистичността си да ги прочете на глас. Т.е. да се опита да им хареса книгата. Ако успееш обаче покрай това да ги извадиш от слушателското поведение и да ги включиш в разговор, в дискусия извън програмата, германците са много интересни събеседници.

- В Сърбия, предполагам, все едно си бяхте у дома.

- Това беше втората ми премиера в Белград. На първата отидох точно след като американците бяха бомбардирали Белград. Българите бяхме разрешили да минат самолетите и сърбите гледаха на нас като на предатели. Бях притеснен, мислех, че ще ме посрещнат на нож. Нищо подобно. 300 души бяха дошли на литературната вечер! А сега вече - втория път - наистина все едно си бях у дома. Тамошните си издатели въобще не мога да ги възприема само като делови партньори, ние сме си близки приятели.

- Новият ви роман "Византия" е дебютът ви в историческия жанр. Кое ви привлече към този отрязък от древността?

- Наистина за първи път се занимавам с история сериозно. Темата "Византия" провокира интереса ми с отрицателните образи, които предизвиква в българското съзнание. Защо? Защото нашата историография ни разказва колко сме велики ние, колко е ценна е нашата култура, но не казва откъде и какво сме наследили. Тя не ни разказва, че всъщност от Византия, от Източната Римска империя сме взели не само културата, писмеността, но и нещо изключително важно - християнството. Да, ние искаме да сме самостоятелни, искаме да сме различни, но защо трябва да отричаме това наследство? За мен беше важен въпросът съществува ли все още византийският свят в съвременността, държавите с православно вероизповедание имат ли някаква връзка помежду си, оставила ли е Византия ясна следа, продължава ли тя да внася своята оригиналност в днешния европейски свят. Затова книгата върви в два пласта - едната сюжетна линия се развива в наши дни, а другата - през VI в. по времето на Юстиниан. Повикът в книгата е гордостта: забравили ли сме днес това понятие, защо се занимаваме предимно с ефимерното, защо условностите така са ни притиснали, че от дърветата не виждаме гората?

- Е, вие поне гората я виждате често. Ловът не е ли жестоко хоби за деликатната писателска натура?

- Селинджър твърди, че най-хубавата дума в Библията била "наблюдавам". Моят приятел - художникът Греди Асса, пък казва, че когато си сам в ателието, след като си наблюдавал природата и седнеш зад платното да работиш, ти се отваря третото око. Започваш не да правиш буквални преноси на природата, а да изобразяваш своите представи за нея. Но за да ти се отвори "третото око", трябва да влезеш под кожата на тази природа, да я видиш. Ловът е пътеката към това. Да стоиш два часа в гората и да гледаш как в замръзналите по листата капки се отразява цялата природа... За първите художници - тези, оставили рисунките в пещерата Магура например - убиването на животни е било начин на живот. Човек колкото и да е напред в еволюцията, продължава да носи в себе си този атавизъм - ние в агресията си сме по-опасни от което и да е друго животно, всички твари се пазят от човека. В гората се разтоварвам от тази агресия. Защото в лова има опасност, животното срещу теб, ако е голямо, е горе-долу със същите възможности. И него го е страх, и теб те е страх, не е много ясно кой всъщност е ловецът. Цялото това преживяване те кара да навлизаш все по-навътре и по-навътре в природата, да лекуваш с нея раните си, нанесени от цивилизацията.

- Вас как ви рани тя?

- Ами ето - вече не летя със самолет. Само допреди 10 години обикалях цяла Европа по въздух и се смеех на хората, които ги е страх от летенето. Сега обаче затвореното пространство, височините, събуждат у мен особен тип клаустрофобия. Това е, защото съм живял прекалено дълго под напрежение. Да основеш едно издателство, да го водиш 23 години в тази джунгла България и да осигуряваш заплатите на 150 човека коства страшно много нерви. На мен никой не ми е дал навремето куфарче с пари.

- Тези с куфарчетата почти ги забравихме. Но онези с досиетата продължават да са на дневен ред. Какво е мнението ви за публичното обявяване на сътрудниците на ДС?

- Вече става прекалено. Вадят се определен тип досиета, от които няма особен смисъл. Измина толкова много време и би трябвало да се концентрираме най-вече върху битността на посочените за ченгета през последните 23 години. Аз например имам доста познати, които се оказаха доносници и бях в ужасната ситуация да се чудя какво да правя, как да се държа с тях. Научи ме Андрей Пантев. Той каза така: "Вгледай се в това, което тези хора правят сега. Виж дали имат достойнство или не". Вгледах се. Ами работят хората, създават нещо, оставят следа. Това е много по-важно. Потресе ме до дъното на душата това, че извадиха досието на Вера Мутафчиева. Добре бе, копелета гадни, защо го вадите сега това досие, двайсет и кусур години по-късно, когато тя е вече възрастна жена, не е здрава, не се домогва до държавни постове, не пречи на никого, гледа си текстовете?! Ами много ясно, че Вера Мутафчиева е дъщеря на Петър Мутафчиев и когато след 9 септември едно момиче иска да учи в университета, те го викат и казват "Или се подписваш на това листче, или няма да учиш, няма да си писател, няма да си професор по история". Къде отива това дете, ако иска да върви напред? Естествено, че ще се подпише на нещо; естествено, ще се намери и кой да го извади. Но защо, питам аз? За да унизят още веднъж човек, който и бездруго има угризения на съвестта, да го смачкат, да го сринат в калта. Това е поредната доза жестокост, която се вкарва в обществото. В нашата нация има отвътре вградена омраза, при това към близкото обкръжение. Няма нужда от повече досиета.
14
2743
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
25 Октомври 2013 22:30
...Няма нужда от повече досиета...
- Аааааа, не така с рого! Ще трябва да покажете досиетата на тези, които са били причина личностите да влязат в "досиета"! Всички "обичат" тези с досиета(та), а нито дума - за изпълнителите, произвеждащи и съставяли ги... И не по-малко виновни за последвалите нещастия.
... Научи ме Андрей Пантев...
- Да_бе, да_бе... Magister dixit.... Рипай кротко, прах не дигай...!
25 Октомври 2013 22:44
" Няма нужда от повече досиета. "


И тъй и иначе, все тая, ама карай да върви...
25 Октомври 2013 22:49
Няма нужда от повече досиета.

Напротив, има нужда ВСИЧКИТЕ досиета да бъдат извадени!
Нека маските паднат!
Хората са достатъчно умни, за да преценят какво значение е имала дадената личност с досие за околните си.
Живият пример: Димитри Иванов.
Човекът сам призна за връзките си с ДС.
И хората го разбраха, понеже знаят как беше едно време и какъв човек е Димитри.
И сега го четат в захлас.

Всички досиета на светло, за да изгоним призраците от миналото!
25 Октомври 2013 23:43
Уважавам табаков, "Анубис" е прекрасно издателство , но не съм съгласен за досиетата. Те трябваше да бъдат извадени. Но, както той сам казва - човекът не е само едно досие. Впрочем през соца имаше доста доносници, които така и не се сдобиха с досиета. Те клеветеха на партийния секретар, или пуснат анонимен донос, една комшийка ни беше натопила за едни мои думи по повод един ленински съботник на председателя на клуба на ОФ в квартала. Искала от него "да каже където трябва". Човекът беше свестен, та ме предупреди.
26 Октомври 2013 00:57
гадните копелета са тези, които са принудили и изнудили момичето
а, пък то да си носи Кръста
26 Октомври 2013 05:40
Съгласна съм, че това е доза жестокост. Но знам, че целта не е тази. Целта е да се поддържа усещането в обществото, че ДС е виновна за сушата, за кишата и за международното положение. И да се поддържа кладата на омразата, за да могат да паразитират политиците от нея. Всичко е много просто: пращаш всичко в архива и който иска да рови, да чете, да пише книги по това. Хайде за нас, дето сме живели по онова време, може да е интересно. Но защо товарим младите хора с нашата омраза и противопоставяне? Как ще бъдем един народ и ще си простим, как ще тръгнем заедно напред като и тях отравяме? Няма да станем германци, уви! Даже и американци няма да станем. За това и няма да имаме държава.
26 Октомври 2013 05:57
Вадят се определен тип досиета, от които няма особен смисъл.
Мноо ясно. Ония от ченгесарнницата нема да извадят своите досиета я. Вадят и ще продължават да вадят досиетата само на тези които са излезли изпод контрол. Ясно и просто.
26 Октомври 2013 10:37
Т.е. да се опита да им хареса книгата.


И да се опита да не ги страхува много-много.

Относно досиетата - сигурно германци, поляци, чехи и т.н. са много прости и назадничави, че проведоха някакъв вид лустрация. Поради което живеят по-добре в пъти - виждам пряка връзка!
26 Октомври 2013 23:26
Aй стигА вече с тези досиета! От 1990 досега са минали, ако не ме лъже аритметиката от 1ви клас, 23 години. Може да се приеме срок на давност 20 години за ВСИЧКИ били в службите към тази дата и да се отворят досиетата на ВСИЧКИ , кадрови офицери или сътрудници, български граждани, които са били на отчет към 31 декември 1989 г. Да се сдатат в архив, до който да има сравнително свободен достъп и в който да може да се провери инфо за всяко интересуващо ви лице. Които са били на служба към 31 дек 1990 и по някаква причина СЕГА са още са на служба или активни сътрудници, да се пенсионират ( време им е) и досиетата им - в същия архив. Говорим само за български граждани, по понятни причини. И сме на чисто, сравнително.
Въпросът се решава лесно, но на всички е ясно, че не няма политическа воля за решението му. Най-важната причина, според мен, не е тази, че страшната ДС ни държи оше за гушата, далеч не е това. За едни пари иде реч. Ако се създаде такъв архив в него вероятно ще попаднат повечето олигарси, кредитните милионери, добре облечени бизнесмени, много политици и т.н. Там ги стяга чепикът. Ще излезе наяве кой кой е в прехода.
27 Октомври 2013 17:45
не още досиета, всичките трябва, абсолютно всичките, иначе скелети в гардероба ще има поне още 20 години.
27 Октомври 2013 17:49
Такова хубаво интервю, в което досиетата не са дори точка или запетайка, а коментирате само това. Нима не усетихте останалото? Язък.
27 Октомври 2013 18:04
Опитвам се да променям рамката, обмисляйки. Първо, какво би променило в живота ми знанието за това кой, как и защо се е "погрижил" дядо ми да постои в Белене. В смисъл, би ли то се отразило по-силно от самия факт, от начина по който е моделирал, да речем, характера на майка ми,( расла с вуйчо ми в тези години без баща, на грижите на нейната, тогава твърде млада, майка и баба), а чрез нейния - моя. Второ, в по-широка рамка, нямаме ли свръхочаквания към това ... разкриване, не го ли товарим прекалено, претоварвайки тегоби и задлжения от други сфери на публичното. И ... не надценяваме ли съдържащото се в досиетата, отнасяйки го към истината. Може да се окаже, че в тях има твърде много факти, но съвсем малко ... истина. Как така ли? Ами дайте ми пример. Кой или кои документи, целият този шлейф хартия и битове, проточен след нас, съдържа истината за нас. Истината, само истината, цялата истина и нищо друго, освен истината?
27 Октомври 2013 18:42
Фирмин, добър вечер. Както виждам, ти продължаваш да виждаш темата "Досиета" от гледна точка на "доносници и прочие сволоч". Какво бяха виновни офицерите от военното разузнаване, например, та ги охулиха заедно с доносниците? Намери да прочетеш една книга на Петър Воденски за дипломацията, той е бил от военното разузнаване под дипломатическо прикритие в Анкара по време на т.нар."възродителен процес" - приятел ми каза за нея, има я и в интернет. Българска работа е това с досиетата, дори не е циганска.
А да се върна на интервюто - в него има такива красиви и общочовешки неща, които си струва да обсъдим и споделим, а ние видяхме само... досиетата.
Извинявам се на г-н Табаков за това.
27 Октомври 2013 19:09
Фирмин, добър вечер. Както виждам, ти продължаваш да виждаш темата "Досиета" от гледна точка на "доносници и прочие сволоч".


Не е така. Направих уговорката за ... рамката. С написаното от теб съм напълно съгласен и не споря. Аз нямам досие, проверяван съм по избори. Но СЕГА, след години си давам сметка, че е било въпрос на обстоятелства. Служих в такова поделение, че вниманието на ВКР към него се разбираше от само себе си - беше обект на засилен интерес от страна на съюзни нам СЕГА страни от НАТО. Като военнослужещ съм изпълнявал задачи и по линия на ВКР, заедно с други. Едва ли с онзи си житейски опит бих бил способен да разбера къде е ... границата и да се противопоставя (дали?) на умела вербовка. Минаха години преди да осмисля някои обстоятелства, разговори. Навярно, бил съм преценен като ... безперспективен. Защото не бях склонен да "споделям" по някои въпроси. Излиза, все пак, вътре в себе си съм имал някаква мяра, някакво чувство, което ме е ... предпазило. СЕГА, четейки справки за други, с посочени офицери, които са ги вербували някъде по това време, офицери, които познавам от службата си, си давам сметка, че и моето име би могло да е в един или друг списък.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД