Генка Шикерова, bTV: Вчера си припомнях разкази на будители, стихотворения. Финалът на "Службогонци", Балтов влиза и казва: "Да ви обадя една благополучна новина - отървахте се от мен и аз от вас, министерството падна".

Петър Стоянович, културминистър: Чудесно произведение!

ГШ: ...Ще чуят ли "министерството падна" студентите?

ПС: Нямам представа откъде е това прехвърляне на темата към днешния ден. Иначе "Службогонци" е класика в българския жанр и трябва да бъде изучавано именно от тези студенти, защото много е важно, когато искаш да се откажеш от нещо, искаш да отречеш нещо или просто не си доволен, не е достатъчно да кажеш само какво ти пречи, важно е да кажеш какво искаш да направиш и какво може да се направи. Защото от революции в България сме стигнали до този хал - да забравяме, че хубавите неща в българската история са правени от будители еволюционери! Революционерите са една прекрасна добавка към това. България не може да понесе поредна революция.

Конст. Караджов, bTV: И вие като член на кабинета не се ли чувствате като част от статуквото, срещу което протестират тези студенти?

ПС: Всеки един човек, който е поставен на определен пост, независимо от кое правителство, е част от статуквото. Status quo означава положението, каквото е. От там насетне негативният заряд, с който вие ме питате дали е заредено статуквото - аз съм част от днешния кабинет...

ГШ: Вашият младежки бунт даде ли резултат?...

ПС: Моят личен бунт, когато бях по-млад от сега, ме обогати с няколко основни неща. Първо, задължително минах през бунт. Няма как на 20 години човек да не се бунтува. Второ, обаче ме дообогати с един, ако щете, философски, ако щете, житейски опит. И то е да е видиш, че не е достатъчно, както казах и в началото, само да се разбунтуваш. Много е важно да обясниш смисъла на този бунт и до какво ще доведе той. В България имаме една огромна предпоставеност в това да изберем екзарха или Караджата: "Свободата не иска екзарх, иска Караджата". И непрестанно обясняваме на нашите млади хора, че Караджата е свършил повече работа на България, отколкото Екзарх Йосиф, в което аз не съм убеден! Но това може би е една допълнителна скоба.

КК: ...Студентите искат морал и отговорност за решенията.

ПС: На женския пазар не се продава морал. Моралът е човешко понятие, личностно понятие. Този морал трябва да бъде въведен и той много трудно може да бъде ашладисан, както се казва. Не правим ябълково дръвче. Той не може да бъде с едно ножче орязан и от утре някой да се събуди по-морален. Това е въпрос на възпитание, това е въпрос на налагане на едни норми и в края на краищата е въпрос на възпитание у следващото поколение. Това е разковничето и това, примерно и в моя ресор, ми е от първостепенна важност. Утре в сферата на културата, на изкуството да влязат хора, които са по-различни от днешните, които са по-образовани от днешните, които гледат на света не с малката провинциална шепа, в която сме родени, а с големия свят на Европа и цивилизования свят, където те утре ще отидат да се борят. Ние сме малка нация, намаляваме, имаме прекрасно културно наследство, имаме прекрасни таланти, но те утре ще излязат на един огромен конкурентен пазар в Европа и света и трябва да са подготвени за него. Това е 100 пъти по-важно, отколкото днес да кажеш само срещу какво си. Няма лошо. Нека се бунтуват. Аз 4 месеца вече работя това, което работя, под техните звуци, свирки и освирквания. Нямам нищо против, аз си говоря с тях. Въпросът е да видим какво можем да свършим! Аз съм за това.

ГШ: Вие отричате ли тяхната кауза в монета? Те искат оставка, те искат министерството да падне.

ПС: В момента, в който ми обяснят защо аз трябва да падна, с политиката, която водя в моето министерство или моите колеги в техните ресори, бих чул техните аргументи. Да ми кажат по принцип, че не се харесваме - ние не сме дошли на власт, за да се харесваме с някого и да се целуваме!