:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,396,799
Активни 145
Страници 13,659
За един ден 1,302,066
Реконтра

Ми по-добре сме от Германия, какво?

Трудното разсъбличане
- Много си ни е добре тука - каза внезапно жена ми, докато разгръщаше вестника.

Това е едно от най-любимите й занимания - да изчака началото на мача, да седне на дивана до мен с вестник и да започне да коментира прочетените новини една по една; коментираше дори и рецептите, само и само да съм нещастен.

- Къде ни е добре, гълъбичке, вкъщи ли? - попитах аз с тайната надежда да не ми отговори; но знаех, че това няма как да се случи, тъй като късметът ме бе оставил още в деня, в който й казах "да" пред пияния свещеник, дето държеше библията на обратно и го чакахме да спре да хълца.

- Не, не - отговори тя, - вкъщи е зле. Казанчето тече, ти хъркаш като колена гарга. Съседът не спира да крещи на дъщеря си да се омъжва вече, та да му доведе компания да си пият. Като цяло тук е ужас!

- Тогава се опасявам, че не те разбирам, скъпоценно камъче мое - реших да вкарам малко креативност в обръщението, току-виж ме остави на мира.

- Имах предвид, че ни е добре тук, в България, особено като ни сравня с Германия.

Погледнах жена ми, за да видя сериозно ли говори, след което напълно инстинктивно се пресегнах и подуших какво пие. Чай. Пак подуших, пак чай. Явно жена ми забеляза почудата ми, затова каза:

- Ми по-добре сме от Германия, какво! - и ми плесна вестника на масата - Ето, виж какво пише тука, погледни как швабските чиновници харчат парите на немските данъкоплатци...

С нежелание взех вестника, тъй като съдията точно бе свирил нарушение в непосредствена близост до наказателното поле, но и жена ми бе в непосредствена близост до моето наказателно поле и ако не й обърнех внимание, рискувах да ми вкара такъв гол, че после да ям сухоежбина цял месец... Затова послушно зачетох:

- "Съюзът на германските данъкоплатци отчете пилеенето на бюджетни пари за 2013 г. -

Хамбург прахосал 300 000 евро за комфорт на охлювите".

Я, казах си, виж ти, току-що жена ми успя реално да ме заинтригува за първи път, откакто сме женени, без да броя първата ни брачна нощ, която прекарахме в броене на пари.

- Виж немските чиновници за какво харчат парите на хората! - каза тя и додаде с патриотична нотка: - А ние тук сме тръгнали да се сърдим на нашите за някакви мижави бонусчета от по 50 хиляди, представяш ли си?

Дочетох статията докрай. Оказа се, че този Съюз на германските данъкоплатци си има Черна книга, в която за 2013-а са влезли странни разходи за велопътеки, които не водят доникъде; за нови алеи, по които не минава никой; за проект относно комфорта на вид охлюви на стойност 300 хиляди; както и за разходи по нова концертна зала, която трябвало да струва 77 милиона, а в крайна сметка излязла около 800 милиона.

- Започваш ли и ти да се чувстваш патриот, като ги четеш тия неща - попита с игрива усмивка жена ми.

- Кълчице моя - отговорих развълнуван, сякаш отново открих смисъл в общото ни съжителство в тая страна, - честна дума, целият се изпълних с гордост! Какви неща вършат хората по света, а ние тук сме седнали да се нервираме, че в НЕК назначили за секретарка еротичен модел с 3 хиляди лева заплата...

- Или че в държавната администрация взимат хора с фалшиви дипломи...

- Или че... - и млъкнах.

Внезапно и двамата спряхме да говорим, загледани един в друг. После светкавично, почти като в холивудски филм, се награбихме.

Ей това е, помислих си, докато трескаво се събличахме и се препъвахме в гащи и чорапи накъм спалнята - когато на съседа му е зле, сме просто щастливи; но когато на хората в най-силната държава в Европейския съюз им е гадно, направо преоткриваме любовта си!
1946
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД