Разходите за принудително събиране на здравни вноски от хора, които нямат средства да плащат, са приблизително равни на приходите за НАП. Т.е. ползата за бюджета от тези мерки на практика е нулева. Това става ясно от анализ от приходната агенция.

За първото полугодие НАП е събрала около 50 млн. лв. осигуровки от хора, които на практика нямат никакви доходи, но законът ги принуждава да внасят за здраве. Хората, които не са осигурени по никакъв друг начин - от държавата, от работодател или като самоосигуряващи се, са длъжни да плащат 16.80 лв. на месец (8% от половината от 420 лв.). Над 301 000 души са подали за 6 месеца повече от 407 500 декларации, с които обявяват, че започват да се осигуряват сами за здраве. Това означава, че част от тях са работили по няколко месеца и после пак са оставали без доходи и подават повече от една декларация.

1.8 млн. българи продължават да се водят здравно неосигурени, като поне 800 000 от тях са емигранти, които не използват родната здравна система. Предполага се, че повечето от останалите около 1 млн. души просто нямат средства да плащат. А за да бъдат накарани, трябва да се използват методите за принудително събиране. Анализът на НАП показва, че разходът за събирането на 1000 лв. здравни вноски от тях струва приблизително колкото прихода. При обсъждането на здравната стратегия вече се чуха гласове, че трябва да се мисли как да се защитят правата на хората без доходи, тъй като няма логика държавата да осигурява безработни с право на обезщетение или пенсионери, които все пак имат някакъв доход, а да се очаква българи без никакви средства да внасят сами.

Според анализ на НАП, за който "Сега" писа, сред неосигурените има около 250 000 души, които вероятно имат доходи, но не желаят да плащат основно заради липса на доверие в здравната система. Предполага се, че това са строители, учители и др., които предлагат услуги по домовете. Броят им обаче се базира само на данните за икономически неактивните българи, които може да работят, но не търсят работа, като се предполага, че има от какво да живеят. Към момента НАП няма механизми, с които да установи дали тези лица имат някакви доходи. Данъчните настояват за достъп до банковите сметки (който едва ли ще получат заради банковата тайна) или поне до централния кредитен регистър, тъй като се предполага, че ако някой обслужва редовно кредит, значи има някакви доходи.

Преди ден от НАП отчетоха, че за деветте месеца на годината са платени 370 млн. лв. просрочени здравни вноски, докато за цялата 2012 г. те са били общо 322 млн. лв. И това не е ефект само от единната сметка, тъй като при нея по-често се покриват данъци с пари от осигуровки, отколкото обратното, понеже до 2013 г. те бяха с по-висока лихва и затова се плащаха по-редовно.

ОЩЕ ИДЕИ

За да се увеличи събираемостта на здравни вноски от КНСБ възродиха старата си идея те да се плащат и върху доходи извън труд - от наеми, ренти, финансови операции и т.н., ако хората не са осигурени на друго основание. Така хора, които сега се осигуряват срещу 16.80 лв. или изобщо не внасят в системата, ще трябва да плащат върху по-високи доходи. Синдикатите продължават да настояват и за криминализиране на укриването на осигуровките, след като се договориха за това с бизнес организациите, тъй като това е в полза на коректните работодатели. Според тях това ще дисциплинира задължените лица, затова и само през първата година се очаква приход от около 200 млн. лв. от мярката, който в следващите години ще намалява. Този законопроект обаче не мина през парламента, тъй като беше предложен от ГЕРБ, на които не им стигна времето да го приемат. Зам. финансовият министър Людмила Петкова пък обясни, че догодина двете декларации - за осигурителния доход на осигурените и за общия осигурителен доход, върху който работодателите дължат вноски, ще се подават едновременно, като така ще могат да се засичат данните. Това трябваше да е факт още през т.г.