За да върже бюджета за 2014 г., държавата планира да вземе от всеки българин средно по 4494 лв. Тя ще си удържи тези пари чрез данъците и таксите - ДДС, акцизи, облагане на доходи, наследство, имоти и т.н. Това са изчислили от Института за пазарна икономика (ИПИ) на база на заложените в бюджета разходи и приходи. Всяка година населението плаща все повече и повече, за да покрива харчовете, които управляващите си гласуват. За 2013 г. например "сметката" е с над 170 лева по-ниска - по 4320 лв. на човек.

Най-скъпо на българина догодина ще излезе перото "Пенсии, социални помощи и обезщетения". Разходите за пенсионерите, бедните и слабите са 1564 лв. на всеки, като сумата е с 200 лева повече от заложените за отиващата си година.

Много средства отиват и за "Транспорт, съобщения, селско стопанство" - по 660 лева догодина срещу 517 лева т.г. За да плаща на чиновниците, държавата ще вземе от джоба на данъкоплатците 261 лв., или с 43 лв. повече от сметката за тазгодишния бюджет. В сравнението не е включена актуализацията на фиска от август тази година.

Отделно в края на 2014 г. ще се окаже, че всеки от нас е натоварен с още 2500 лв. заради заемите на държавата, които ще се изплащат занапред. Във финансовия план за 2014 г. е заложен дефицит - разходите на хазната ще са повече от приходите. Правителството ще кърпи "дупката" с поемане на нови задължения.

Според икономистите от ИПИ фактът, че бюджетът не е балансиран, го прави неустойчив на шокове. Освен това експертите от института смятат, че заложеният ръст на икономиката от 1.8% е твърде оптимистичен и не отчита 2 сериозни риска - рецесията в еврозоната може да продължи и през 2014 г. и наред с това политическата криза у нас да не затихне или дори да се разрасне. Според Петър Ганев бюджетните сметки са много уязвими и може да има сериозни последици, ако се похарчат дори 5 лв. над предвиденото.

От ИПИ представиха своя версия на официалния бюджет, в която залагат по-малко приходи, но и по-малко разходи. Според тях трябва да бъдат премахнати данък лихва и данък дивидент, а този върху едноличните търговци да се намали от 15 на 10%. Икономистите не виждат логика в това, че управляващите сами наричат данъка върху доходите от лихвите безсмислен, но отказват да го премахнат. Те предлагат ограничаване на данъчните преференции - например ваучерите за храна или опрощаване на акциза за гориво за земеделците, намалената ДДС ставка в туризма и др. От ИПИ намират за грешка намерението на правителството да отлага неизбежното покачване на акциза за цигарите. Така в следващ период ще има шоково поскъпване и бум на сивата икономика.

Според икономистите трябва да бъдат намалени с 10% разходите на бюрокрацията - за заплати, ток, телефони, бензин и др., особено в силовите ведомства, а единствено разходите за образование трябва да останат непроменени. Общият ефект от тези структурни промени е изчислен на 1 млрд. лв.

Друга мярка, която трябва да предприемат управляващите, е да бъдат премахнати или поне ограничени субсидиите, които раздава бюджетът. Държавата да не доплаща на земеделци и най-вече да не налива милиони на данъкоплатците за спасяване на закъсали държавни предприятия, предложиха икономистите. Според Петър Ганев много от държавните фирми, като БДЖ, задлъжняват и после очакват държавата да се погрижи за тях. Той обясни, че помощите не вършат работа, по-добре е да се заложи на преструктуриране и приватизация. Общият ефект от тези мерки би бил 334 млн. лв. по-малко разходи за хазната.

От ИПИ смятат още, че моделът на финансиране на регионите от официалния бюджет носи рискове от корупция. Управляващите решиха да правят мегафонд за финансиране на регионални проекти с 500 млн. лева, които ще се харчат по неясни правила и с неясни цели. Независимите икономисти препоръчват вместо това 1/5 от приходите от подоходния данък да се прехвърлят към общините. Това прави около 500 млн. лв., които ще се разпределят там, където се генерират доходите.

Покачването на годините за пенсиониране трябва да продължи и през 2014 г., категорични са от ИПИ. Икономистите са изчислили, че "замразяването" на възрастта ще коства на хазната 46 млн. лв. Те предлагат по 2-процентни пункта от здравните ни вноски да отиват в частни фондове по избор, за да бъде разбит монополът на здравната каса. Управляващите също имат такава идея, но са далеч от реализацията й. Калоян Стайков коментира, че в здравеопазването се трупат много бомби със закъснител. "Докато населението от 2005 до 2012 г. намалява с 5.5%, постъпващите в болница пациенти са се увеличили с над 21%. Според данните това не идва само от застаряването", заяви Стайков. Болниците продължават да трупат дългове, като през 2005 г. задълженията им са били около 185 млн. лв., а през 2013 г. те вече са достигнали 326.5 млн. лв., като дори има вероятност да се увеличат до 500 млн.лв., показват данните на здравното министерство. "Тази година е първата на дефицит в сектора и това ще прехвърли между 105 и 150 млн. лв. за догодина", обясни още икономистът. В бюджета за 2014 г. обаче са заложени по-малко средства за болнична помощ и тази сума няма как са се покрие и най-вероятно ще се прехвърли за 2015 г., смятат от ИПИ.