Пет области у нас с общо 47 общини и население над 696 000 души са с ниво на заетост под критичния минимален праг от 40%. Това са Видин, Ловеч, Монтана, Враца и Силистра. Едва-едва минават границата Разград, Пазарджик, Сливен и Плевен.

"Този процент е санитарен минимум, за да може да се каже, че изобщо има някаква икономическа дейност в тези области", смята икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. Вчера институтът представи изследването си "Регионални профили: показатели за развитие" с данни, актуални към 30 юни т.г. Само две области - София и Благоевград, постигат коефициент на заетост над 50%. Според икономистите положението в Северна България е мъчително, а Южна като цяло се справя доста по-добре. Извън столицата повечето от притегателните центрове, които привличат пътуващи от други градове, са в южната част на страната - Стара Загора, Пловдив, Бургас. На север привлекателни са Русе и Варна, мигриращи работници привлича и Габрово.

Няма никакви положителни последствия от регионалната политика на държавата. Разривът между столицата и провинцията продължава да се задълбочава, става ясно от проучването. София е водеща по всички наблюдавани показатели, особено по заетост и доходи. Останалите най-добре развити области - Стара Загора, Варна, Пловдив, Благоевград и от 2013 г. Русе все още са доста далече и не могат да я достигнат. БВП на София например е два пъти по-висок от втората по този показател област Стара Загора. "За 10-15 г. няма никакво сближаване. Напротив - наблюдава се раздалечаване, т.е. слабите социално-икономически области стават все по-слаби, столицата се откъсва и надали вече друга област може да я застигне. Тук процесът е необратим", коментира Александър Цветков от Региостат. Най-закъсали са Силистра, Разград, Сливен, Видин, Кюстендил, Ловеч и Велико Търново.

Притеснителен е и фактът, че в 18 от 28-те области делът на бедните хора продължително расте. Почти 55% от населението в Сливен живее с материални лишения, както и около 52% от жителите в Разград и Пазарджик. В 22 области се увеличават неработещите хора, както и тези на непълен работен ден. Логично българите са най-недоволни от стандарта си на живот, от доходите, инфраструктурата и сигурността. Положителни оценки има само за секторите образование и здравеопазване, независимо от сериозните слабости в тях. 1/5 от запитаните граждани например са споделили, че им се е налагало да правят нерегламентирани плащания за здравни грижи, а 1/4 са пътували извън областта, в която живеят, за да могат да получат нужното лечение.

Околната среда е най-съсипана в област Стара Загора. Тя е най-големият източник на замърсяване на въздуха у нас заради големите предприятия и множеството топлоелектрически централи. Емисиите на вредни вещества са 3572 тона/кв. км годишно. След Стара Загора с най-мръсен въздух са Варна и Перник.



---ДЕФИЦИТ---

Преките чуждестранни инвестиции като цяло са дефицит, а там, където ги има, са крайно незначителни. Липсва и активност от страна на местните администрации, които не влагат усилия за подобряване на бизнес средата, сочи изследването. Трудно върви усвояването на европейските фондове. В общините с по-дейна администрация показателите за състоянието на ВиК, пътната мрежа и др. се покачват.