Ефектът на здравната реформа от края на 90-те години е основно в прехвърляне на разходите за здравеопазване от държавата към пациентите, без да се подобрят съществено достъпът до медицинска помощ и качеството й. В същото време здравното министерство иска нови източници за финансиране, но без конкретни предложения за ефективното им харчене. Това става ясно от изследване на Варненския медицински университет.

През 1999 г., когато е създадена Националната здравноосигурителна каса, разходите на българите за здраве са били 2.9% от общите плащания на домакинствата. По-малко те са плащали единствено за съобщенията. Година по-късно делът на медицинските разходи в семейния бюджет вече е 3.6%, а през 2012 г. нараства до 5.2%. От предпоследното девето място здравето "се изкачва" до четвърти приоритет след храната, сметките и транспорта, отчита изследването на варненското висше училище. Има и години, когато българите са плащали за здраве почти 6% от общите си разходи. В реална сума увеличението е още по-драстично - от 104 лв. на домакинство през 1999 г. стига 501 лв. през 2012 г.

В същото време много изследвания на различни организации и отчети на здравните институции през годините показват, че българите са все по-недоволни от родното здравеопазване и достъпът им до медицински грижи е все по-ограничен.

"Съотношението между публични и частни разходи за здравеопазване се променя в посока непрекъснато увеличаване на разходите на частния сектор за сметка на публичните. Съотношението публични/частни през 2002 г. е било 61.26% към 38.74%, а през 2012 г. достига 53.29% към 46.39%", пише в доклада за здравето на нацията през м.г. И това е съотношението при регламентираното доплащане. В друг документ на МЗ беше изчислено, че в системата влизат още около 3.6% от общите разходи за здраве, или до 120 млн. лв., като нерегламентирани плащания, които също са за сметка на пациентите.

Въпреки твърдото намерение на поредно правителство да прави сериозна реформа в здравеопазването, която би трябвало да оптимизира плащанията, прогнозата на здравното министерство е в следващите години да се запази тенденцията хората да плащат за лечение все повече от джоба си. Очакванията са делът на частните разходи да достигне до 48-49% от общите разходи за здраве. "Т.е. рисковете ще се покриват все повече от плащания от страна на домакинствата", е официалното признание на МЗ в доклада за здравето на нацията. То идва на фона на настояване за по-високо финансиране на сектора, включително от нови пера.

"Парите могат да идват от допълнителен акциз върху вредните храни, които са с по-висок процент на захар, мазнини и т.н., както и върху мобилните телефони", обясни проф. Любомир Иванов, един от авторите на здравната стратегия за 2014-2020 г. Подобна практика има в различни страни, където се облагат с по-високи данъци различни енергийни, газирани напитки и т.н. Проблемът у нас е, че тези суми потъват в общия хаос в здравната система. Според закона за здравето например здравното министерство трябва да получава 1% от акцизите за алкохол и цигари за финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества. През 2012 г. приходите от акцизи от алкохол и цигари са били над 2 млрд. лв., което означава, че МЗ е трябвало да получи 20 млн. лв. Заделени по тези програми са обаче едва 1.7 млн. лв., става ясно от отговор на министър Таня Андреева на депутатско питане. За т.г. също са толкова.

Липсата на конкретен отчет за какво точно са отишли 20 млн. лв., които МЗ би трябвало да получи от акцизите на вредните за здравето стоки, Таня Андреева оправдава с принципите на бюджетирането. Според тях "всички приходи не са целеви, а служат за покриване на разходите на държавните органи и бюджетни организации, в това число и на всички политики и програми, финансирани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването".