|
Веднага се появиха предположения, че Цзян ще бъде лидер-еднодневка по подобие на сваления 10 г. преди това Хуа Гофън. Но шанхаецът устоя на всички бури в продължение на цели 13 г. и доведе страната до първата планирана смяна на ръководството в цялата й съвременна история. А критичните моменти не бяха малко - достатъчно е да се спомене март 1996 г., когато Китай бе на прага на военен сблъсък със САЩ заради Тайван, или предизвикателството от поемането на суверенитета над Хонконг през 1997 г., вече в отсъствието на вездесъщия Дън Сяопин, или азиатската финансова криза по-късно същата година.
През целия този период бившият директор на автомобилен завод не изпусна нито за миг контрола над огромната държава с всичките й икономически и социални проблеми, произтичащи от ускоряването на реформите. При неговото управление Китай посрещна 3-ото хилядолетие с учетворен брутен вътрешен продукт в сравнение с 1980 г. и с второ място след Япония по валутни резерви - над 240 милиарда долара; най-после бе приет в Световната търговска организация; посрещна лидерите на Азиатско-тихоокеанския форум в Шанхай и не на последно място - извоюва за Пекин домакинството на олимпиадата през 2008 г.. Комунистически Китай се превърна във важен партньор и на САЩ в борбата им срещу тероризма, и на Русия, с която сключи нов стратегически договор за сътрудничество. Лично Цзян пък стана известен с дипломацията си "без вратовръзки", която прилагаше в срещите си с Борис Елцин и Клинтън в акомпанимента на музикалните си изпълнения. Той омая и Буш, който скоро ще направи второто си официално посещение в КНР в рамките само на две години.
Може би най-голямото постижение на Цзян Цзъмин в личен план обаче е приравняването му към двамата теоретици на Китайската компартия Мао Цзедун и Дън Сяопин. 16-ият конгрес на ККП записа в устава си следването на неговата теория за "Трите представителства", която отваря вратите й за частните предприемачи. Така лидерът от "третото поколение" приживе гарантира мястото си в историята.