Кризата с бежанците и политическото напрежение заради протестите са еднакво опасни за националната сигурност. Тази теза разви в доклад пред Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента вчера вътрешният министър Цветлин Йовчев. Според МВР протестите и изострената обществено-политическа обстановка генерират множество заплахи - институциите не работят ефикасно, насажда се омраза, има прояви на насилие, влошена е бизнес средата и има рискове за публичните финанси, инвестиционната активност и усвояването фондовете на ЕС. Протестиращите разпиляват и изтощават ресурсите на държавата и обществената енергия, смята МВР. Сходна е констатацията за бежанците, тъй като заради тях нараства социалното напрежение, има прояви на ксенофобия. В икономически план също има проблеми - изостря се конкуренцията с местното население за работни места и социални помощи, основно в сектора за нискоквалифициран труд.

От изявленията на участниците в съвета остана впечатлението, че за политиците по-голяма заплаха за сигурността е политическата криза, отколкото бежанската вълна. На заседанието било отчетено, че кризата вътре в страната е с потенциал да ескалира, но не стана ясно дали са набелязани конкретни мерки за умиротворяване на ситуацията.

В доклада на МВР се твърди, че посочените два основни генератора на заплахи са променили "средата за сигурност, като не може да се очаква бързо подобрение или изменение на негативните тенденции в обозримо бъдеще". Според Йовчев съвпадението на двете кризи по време води до силно мултиплициране на негативните последици от тях в много области. "Агресивното поведение, широкото използване на компроматни кампании, както и опитите за използване на обществените нагласи за постигане на политически цели, доведоха до разделение, омраза и напрежение в обществото", твърди Йовчев. "Протести е имало и ще има. Но контрапротестът е българска иновация", каза по темата президентът Росен Плевнелиев.

МВР смята, че могат да се обособят две основни групи в структурата на протестите. В първата били "спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление". "Втората група са мотивирано протестиращи. Тази група все повече нараства, а реалните й организатори вероятно преследват политически цели", се сочи в доклада. Ситуацията била такава, че не можело "да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите". Основната причина - "спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели". Те не припознавали политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна пък организаторите на протестни действия не желаели публично да се афишират и да заявят ясни политически цели. "По този начин обществената енергия често се насочва към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до разрешаване на проблемите", се твърди още в документа. Сочи се също, че "предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел". При съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори нямало да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото - "напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна".

След края на заседанието Йовчев обясни политическите елементи в доклада си като "анализ за това какви са реалните рискове и заплахи". "Не съм си и помислял да кажа, че протестите са риск сами по себе си", уточни Йовчев. Той отказа да отговори дали съветът е обсъдил конкретни мерки.

По отношение на бежанците МВР предупреждава, че могат да повлекат проблеми с криминалната престъпност, със зарази, с напрежение с местното население, с навлизане на екстремисти и радикали, с хуманитарни проблеми. След КСНС Йовчев обяви, че България има право да охранява границата си, която е външна и на ЕС, и не смята да сменя тактиката си спрямо чужденците, независимо от критиките на Върховния комисариат за бежанците към ООН.

Сходни са изводите и в анализа на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Документът беше пуснат в публичното пространство официално за първи път. В него се твърди, че ситуацията поражда пет различни риска за държавата. На първо място е неблагоприятно отражение върху бюджета, тъй като се налага пренасочване на пари от други области за издръжка на нелегалните имигранти. Този извод дойде на фона на поредните 10 млн. лв., които вчера правителство отпусна за решаване на бежанския проблем.

Финансовият проблем около кризата с бежанците пък създава условия за напрежение сред определени социални групи. "Увеличаването на лицата, търсещи и получили закрила, обуславя допълнителен натиск върху осигурителната и здравната система, които са в хроничен финансов дефицит", посочват от ДАНС. На второ място сред рисковете от агенцията поставят повишаване опасността от терористични заплахи. От ДАНС смятат, че има опасност от влизане на лица от екстремистки и престъпни структури. "Налице е риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави от ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии. Свързан проблем е вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони", допълват от агенцията. За първи път се посочва, че "не следва да сe изключват опити за отвличане (с цел откуп) на дипломати или български граждани, пребиваващи в подобни страни по служебни задачи или с туристическа цел".

С най-значим потенциал са рисковете от прояви на ксенофобия. Другите две опасности за страната са влошаване на криминогенната обстановка и разпространение на заразни заболявания. От ДАНС прогнозират, че са възможни опити за създаване на престъпни групи по етнически признак и за преразпределяне на сфери на влияние.



ФАРС

Пред президентството проведе митинг движение "България без цензура" на журналиста Николай Бареков, който искаше да бъде допуснат до КСНС. Придружен от около 200 души, предимно ниско подстригани младежи, Бареков неуспешно се опита да блокира входа на президентството откъм "Дондуков", за да попречи на пристигащите политици. Накрая се задоволи само с освиркване по прииждащите коли. Пощаден беше единствено главният прокурор Сотир Цацаров, който беше поздравен с ръкопляскания. По инерция множеството започна да вика "Мафия" и по лидера на "Атака" Волен Сидеров, но Бареков бързо го възпря и обяви националиста за свой говорител на съвета. Сидеров обеща да изчете исканията на Бареков, но предпазливо отклони въпросите за партньорство с него.