Не сме народ...
Велиана Христова
26. Ноември 2013, брой 275
Вчера се навършиха 125 години от създаването на първия университет в България - Висшето училище, назовано от признателните потомци с името на големия ни средновековен книжовник св. Климент Охридски. Ако друга държава в Европа имаше в историята си 500 години робия, 2 години след това бе замислила храм на знанието с такова съдбовно значение за нацията и след още 8 го бе създала, щеше да гърми сега с топовни гърмежи, с държавни и всенародни чествания. Защото подвигът на знанието е повод за гордост.
А ние - какво? Тихомълком, под сурдинка, вяло и гузно стана някакво тържество в Алма матер без държавници, без политици, без видна интелигенция, без гости (стр. 4). Защото не ни стигна мозък и сърце да се гордеем със светлика, запален от дедите ни за нас - не за тях си. Да превъзмогнем моментния политически пехливанлък и поне един ден да имаме уважение към себе си. Не отидоха гости в университета, прокудени от т.нар. интелигентни ранобудни, които и вчера увесиха входа на Храма с дрипи на латиница и подредиха парадно собствените си снимки, не ликовете на Александър Балан или Тодор Иванчев. Те не ги знаят кои са. И какво? Да си намерим повод за гордост в седналия по турски пред парламента Михаил Неделчев, размахващ Конституцията - същата, срещу чието приемане той лично през 1991-ва лежа в глад, пак на това място.
Срам ме е, българи! 125 пъти е прав дядо Славейков - мърша сме, не народ.
Натисни тук
Натисни тук
Натисни тук
