Българите са станали изключително предпазливи към вземането на кредити и прибягват до тях само в случай на крайна необходимост. А повече от половината - 58%, твърдят, че не биха изтеглили заем за нищо на света. Това е намалило броя на домакинствата със задължения към банките, но е увеличило средния размер на дълга. Изводите са от национално представително проучване на Института за икономически изследвания при БАН за задлъжнялостта на домакинствата в България през 2013 г. и сравнение на тенденциите през 2009 г., в началото на кризата. След бума на лошите кредити преди 4 г. относителният им дял се стабилизира около 19-20%, но сериозно се увеличава периодът на просрочие. Затова пък масово навлизат спекулативни фирми за бързи кредити, чиито лихви и таксите по обслужването на заем до 1 г. достигат 30%. Освен това липсва всякаква законова регулация на този тип услуга, констатират икономистите.

Българските домакинства ударно задлъжняват към банките в периода от 2006 г. до края на 2008 г. и кредитите се увеличават от 6.5 млрд. лв. до почти 18 млрд. лв. След това обаче се наблюдава тенденция на запазване на дълга. Домакинствата със задължения вече са по-малко от 20%, докато през 2009 г. те са били около 30%. Но в замяна на това средната стойност на дълга им се е увеличила до 20 200 лв. от 13 900 лв., което е с повече от 40%. При просрочените задължения над 42% от хората, или около 40 000 - 50 000, дължат 3 и повече вноски, докато през 2009 г. те са били почти на половина - 23%. Повечето от лошите заеми все пак продължават да се обслужват. Само малко над 2%, или около 6000 домакинства, не правят нищо за погасяване на кредита си и са дадени на съдия-изпълнители.

Изследването на БАН показва, че докато през 2009 г. българите са теглили заеми с надеждата за ръст на доходите и нерядко са влагали парите в големи покупки, през 2013 г. те вече харчат по-разумно. Прибягват до кредит най-често за неотложен ремонт, покупка на техника, жилище или автомобил. Около 10% от заемите обаче са за жизненоважни нужди, за покриване на разходи по жилището и дори за храна и облекло. "Значително се увеличават кредитите в семейства с подрастващи, очевидно разходите за тях растат", отчитат от БАН.

Негативните ефекти от почти безконтролното отпускане на кредити от 2005 до 2008 г. са дисциплинирали и банките, които вече внимават повече на кого дават пари, и са станали по-коректни - все по-рядко променят условията по заемите едностранно. Силно са намалели кредитите, отпуснати на хора с ниски доходи. През 2009 г. всеки трети заем е получен от финансово нестабилно домакинство със среден доход до 600 лв. на човек, а кредитираните семейства с доходи между 1000 и 1500 лв. са били едва 17%. Тази година над 33% от кредитите отиват при хора с високи доходи и едва 19% от заемите са за домакинства с до 600 лв. на човек.

Въпреки по-коректното отношение на банките българите са развили истинска "кредитофобия", отчитат икономистите от БАН. 80% смятат лихвите и разходите по обслужването на заемите за прекалено високи. 75% одобряват държавна намеса и контрол в политиката на банките. Почти половината са категорични, че няма равнопоставеност между банките и хората. Големият страх за над 80% от запитаните е, че няма да могат да спестяват, докато едва около 40% се притесняват от невъзможност да връщат кредити.

Последната статистика на БНБ от края на октомври показва, че размерът на спестяванията на домакинствата у нас продължава да расте. Според нея към края на десетия месец домакинствата имат 18.54 млрд. лв. кредити, или 113 млн. лв. по-малко на годишна база. Размерът на депозитите нараства до 36.457 млрд. лв. от 36.097 млрд. лв. на месечна база, но намалява броят им. Т.е. част от хората са изтеглили спестените си пари, а увеличението може да се обясни не с нови вложения, а с натрупани лихви. Според статистиката броят на българите, които притежават банкови депозити за над 1 млн. лв., е 696 души, а година по-рано те са били със 71 по-малко. Най-голям ръст към края на третото тримесечие има в броя на депозитите между 100 хил. и 200 хил. лв. - над 24%. За сметка на това на годишна база са намалели депозитите на стойност до 1000 лв. - с 4%.

Общата сума на депозитите - за домакинствата, нефинансовите и финансовите предприятия, се е увеличила с 580 млн. лв. за месец и вече е 55.521 млрд. лв. За година ръстът е рекорден - 4.3 млрд. лв. Лошите кредити за фирми и граждани пък стигат вече 9.782 млрд. лв.



-------ИДЕИ----

За да се намалят лошите кредити, от БАН предлагат да се приеме закон за фалит на физическите лица. Чрез него ще стане възможно да се разграничат длъжниците, които наистина не могат да плащат, и онези, които не го правят, защото не искат. Хората с нередовни кредити да влизат задълго - по 10-20 г., в регистър, който да не им позволява да теглят нови. Да се въведе максимален праг на частта от доходите, която може да се използва за погасяване на кредити. В момента у нас има изискване каква сума да остава за неотложни разходи, но тя е далеч от наистина необходимата за покриването им, тъй като за основа се използва гарантираният минимален доход от 65 лв. Според икономистите на БАН е наложително и законовото регулиране на новата тенденция на родния кредитен базар - отпускането на бързи, краткосрочни кредити с много неизгодни условия.