И преди сме се спирали на това явление, срещано в някои редакции - нездравото влечение към неуместна употреба на 1 л., мн.ч.

В политиката и бизнеса тази форма се използва, когато шефът обяснява какво трябва да свършат подчинените му - тук ще направим така и така, там - еди-как си. След Епохата БоБо предпочитаният подлог вече е АЗ-ът. В печата пък местоимението ние се използва от криворазбрана "топлота и човечност" вероятно. В "После", като кажем ние, имаме предвид именно нас - редакционния екип.

Ето сега "Телеграф" - "Овкусител в салама ни прави дебели". Но, колеги, защо използвате високата си трибуна, за да споделяте личните си проблеми? "После" например - от първия до последния човек в екипа, сме фини хора - телом и духом.

"Произлезли сме от прасе и маймуна" - продължава в изповедна форма вестникът. Колеги, не ни карайте да търсим гаден подтекст в това твърдение - произлизайте си от каквото щете, ние си знаем произхода в разумни граници и декларираме, че такива роднини нямаме. ("Човекът - издънка на маймуна и нерез", по-човешки популяризира същото научно откритие "Труд".)

"Стандарт" пък се хвалят - "Борим безработицата със 100 млн. евро". И вие ли, братя?! (И ти ли, Вуте?!) Ами честито. Няма да четем дописката, че току-виж излязло, че някой друг ще усвоява колосалната сума (борейки личната си безработица и несъстоятелност).

"Минахме на маркови дрехи втора ръка", изповядва на свой ред "Монитор". Може би дрехите са гигантски размер, ако е вярно онуй в "Телеграф", че нашишкавели от Е-тата в салама.

Обаче за някои неща няма "ние" - "Бекъм лъскал бастуна в съблекалнята", обажда "Телеграф". Що не напишат: "Лъскаме тоягата пред компа"?...

Ще завършим и ние в първо лице, мн.ч. - като кралица Виктория, когато й разказали мръсен виц:

"We are not amused", казала кралицата.