|
| *** |
Тук не става дума за ситуациите, когато съм зад волана. Там няма искам, няма не искам, там тези неща са задължителни - те са си включени в програмата на съответните шофьорски курсове. Заедно с оня - среднопръстовия - жест.
Жената цял живот прави неуспешни опити да смекчи суровия ми арктически изказ. Много добре помня един от (неуспешните, естествено) опити, за чийто изход благодарих специално на Любо Левчев. Беше през далечната 1992-ра.
Отиваме ние, делегация на СДС, на конгреса на "дясната посестрима" Неа Демократиа в Атина. Присъстваме, изказваме се и се връщаме. Мрак. Към 04.00 часа сутринта е. На летището нищо не работи. Но изпълняват специални поръчки, докато чакаме. Поръчвам си кафе. Без кафе сутрин все едно ме няма.
Пристига кафето. Но пристига и втората група делегати. И в нея е Любо Пъпката, който нагло приватизира моето кафе и го люсва на два пъти. Аз, естествено, избухвам и следващите десетина минути го дискурсирам с всички възможни цинизми от българския, сръбския и испанския фолклор.
Всички смръзват сконфузени. Без мен. И без оня нахалник май. Качваме се на самолета. Настаняваме се. Горкият деликатен джентълмен Филип Димитров (най-острата фраза, изплъзнала се някога от устата му, е глезено удълженото "Оллллллрайт!") едва диша. Жената търси начин да разведри обстановката. Вади от плетената кошница на предната седалка наръч вестници и списания.
След малко с тържествуващ вид ми подава едно от списанията - "Орфей", с главен редактор Любомир Левчев. Вече не помня кой брой, но точно под заглавието е изписано калиграфски: "Списание за изящна словесност".
Намерила ми е цивилизаторската цака, поне така си въобразява. "Нa, вика, прочети това списание и се научи най-накрая на изящна словесност!"
Отгръщам любознателно и гузно. Отивам на съдържанието и очичките ми светват - заглавието на един от разказите е "Историята на едно лайно". Толкова. Връщам списанието с още по-тържествуващ вид - "Аз тази изящна словесност, викам, я владея от първо отделение!" После специално благодарих на Любо.
Тези дни пак се опитват да ме цивилизоват. Четох интервю на Петър Берон в "Преса". Лъже, измисля си, прави се на по-велик, отколкото е нищожен. Написах за какво всъщност става дума. От редакцията ме помолиха да смекча някои от изразите, много обидно съм го наричал, не бивало така и прочие. Прави са.
Коригирах всичко цинично и грубиянско. Вместо примерно, да пиша: "Скрий се в хралупата си, бе, странджански дървояд недин!", аристократизирах:
"Ще бъдете ли така добър,
високоуважаеми Сър,
да се приберете без джангър
в любимия ви яхър!"
Звучи малко като Шекспир, с отглас от Шели и Шершеневич. И така нататък.
И Чърчил бил такъв. Цивилизационно гладък и коригиран. Като мен санким. Депутатката от противниковата лейбъристка партия Беси Брадок го среща в коридора на парламента и възкликва възмутена: "Уинстън, вие сте пиян!" Чърчил хладнокръвно отвръща: "А вие пък сте грозна! И малката разлика е, че утре аз ще съм трезвен, а вие пак ще сте си грозна." Финес!
А иначе на изящна словесност съм се учил, продължавам да се уча, от българските депутати юнашки. Още от началото на прехода Венци Димитров - Коня зовеше Филип да се обеси, барабар с годишния си бюджет, на полилея.
Свежи планински юнаци наричаха по-нежните си колеги "сексуални сбърканяци". Нежните не ги наричаха никак. В изгрева на политическата си кариера Бойко Борисов говореше за "лайна, увити в целофан", ама не помня самите депутати ли имаше предвид или автентичните им екскременти.
Волен Сидеров се обърна към народното представителство в пленарната зала с комплимента: "Грухтящи в кочината прасета!" Ония впрочем не спряха да грухтят. После Ивайло Московски нещо го ядоса и Волен му измонологизира: "Мангал мръсен, излез навън да ти шибна два шамара!" Мангалът не излезе, ама и Волен не беше прав - оня, че е мангал, мангал е, ма не е мръсен, личи си, че се къпе поне веднъж годишно, на Великден - "Тут промашка, таваришч Сидерав, тут мы переборщили!", както пее Володя Висоцкий.
Последният гвоздей в ковчега на политическото възпитание заби тези дни самоотвержената Десислава Атанасова. Тя нарече опонентите си от Коалиция за България и Движението за права и свободи "влечуги и земноводни, съскащи от терариума". От една страна, хич не е права. От друга страна, е права, та дрънка.
Щото те наистина й съскат! Като Галапагоски костенурки.
