Правителството не успява да навакса изоставането в изпълнението на планираните приходи в тазгодишния бюджет. Дефицитът по консолидираната фискална програма (с включени осигурителни бюджети, бюджетите на общините и европейските средства) за октомври е 443 млн. лв., а през септември е бил 360 млн. лв. Сравнението с октомври 2012 г. е още по-драматично, тъй като тогава той е бил само 74.2 млн. лв.

Това става ясно от публикуваните вчера данни на финансовото министерство за изпълнението на държавния бюджет за октомври. Изоставането в приходите за тази година ще бъде в центъра на коментарите за планирания ръст на постъпленията през 2014 г., който вече бе обявен от опозицията за нереалистичен. Окончателното гласуване на бюджета за 2014 г. ще започне в пленарната зала днес.

Изпълнението на приходите по републиканския бюджет (в него не се включват евросредствата, бюджетите на общественото и здравното осигуряване и общините) към октомври е 14.6757 млрд. лв., или 80.7% от планираното за годината. Това прави 4.1% изоставане спрямо постигнатото изпълнение на приходите през октомври 2012 г. При данъчните приходи изоставането в изпълнението на годишна база е 2.4%. Изпълнението на ДДС изостава с 2.2% спрямо миналата година, а данъците на физическите лица, където попада и данъкът върху лихвите по депозитите - с 4.6%. Сравнението със септември показва, че в приходите на държавата има известно подобрение, но то не е голямо. През септември на годишна база изпълнението на приходите изоставаше с 4.2%, а конкретно на данъчните приходи - с 2.6%.

На фона на това изоставане на постъпленията през октомври държавата е успяла да ограничи изпреварващото нарастване на разходите. Делът на разходите по републиканския бюджет възлиза на 76.4% от планираното при ниво на изпълнение за октомври м.г. от 75.5%, или разлика от 0.9%. През септември тази разлика в изпълнението на годишна база бе два пъти по-голяма - 1.8%. От данните личи, че основното намаление идва по линия на капиталовите разходи - през октомври изпълнението им възлиза на 58%, или 544.1 млн. лв., а през октомври м.г. е било 64.1%, или 631.2 млн. лв. Правителството на Пламен Орешарски доскоро уверяваше, че за разлика от предходния кабинет няма да се опитва да се вмества в параметрите на бюджета чрез ограничаване на капиталовите разходи. Показателно е, че през септември т.г. тенденцията бе обратна и изпълнението на капиталовите разходи бе по-високо като дял спрямо същия месец на 2012 г.

Благодарение на ограничаването на разходите и лекото подобрение в приходите дефицитът по републиканския бюджет е малко по-нисък спрямо този за септември, когато бе 313.4 млн. лв. Изоставането в приходите не бе компенсирано въпреки актуализацията на бюджета, като според депутати от опозицията това се дължи на слабата работа на агенция "Митници" и НАП. Кабинетът обяснява изоставането с влиянието на еднократни фактори като например ускореното връщане на ДДС. Наскоро финансовият министър Петър Чобанов все пак допусна, че при приходите за 2013 г. ще има неизпълнение. Според него обаче то ще бъде малко, а правителството ще успее да се вмести в планирания дефицит. Фискалният резерв е 4.9 млрд. лева.



КОНТРОЛ

От 2014 г. стабилността на публичните финанси ще бъде контролирана от нов орган - фискален съвет, предвижда внесен в парламента законопроект. Съветът ще има 5-има членове, избрани от Народното събрание. Конкретната процедура за избор не е разписана детайлно, като се предвижда това да става след публично обсъждане. От финансовото министерство разясниха, че депутатите могат да предложат допълнителни текстове за процедурата за избор, които да гарантират независимостта на кандидатите и паритет между мнозинство и опозиция. Съветът ще функционира към Народното събрание и ще се обслужва от неговата администрация. Бил е обсъждан вариант той да бъде част от Сметната палата, но е преценено, че това ще доведе до силно стесняване на функциите му. Предвижда се съветът да дава мотивирани становища и препоръки по макроикономическите прогнози на кабинета, по отчетите на държавния бюджет и бюджетите на ДОО и НЗОК, по проектите за нови бюджети. Членовете на съвета ще получават месечно възнаграждение от максимум 3 средни заплати и няма да разполагат с експерти, които да подпомагат работата им.