Финансовите министри на страните от еврозоната постигнаха споразумение за създаването на банков съюз след тежки преговори в Брюксел, продължили почти 12 часа, предадоха агенциите. Договорката предвижда създаване на механизъм за решаване на проблемите на изпаднали в затруднение банки, като основната цел е да се защитят интересите на данъкоплатците. Единният механизъм (Single resolution Mechanism - SRM) ще позволи закриването на банки на ръба на фалита. Освен това ще бъде сформиран т.нар "ликвидационен съвет", съставен от представители на страните членки, който ще решава дали дадена банка трябва да бъде рекапитализирана или ликвидирана. Идеята за създаването на банков съюз се роди след избухването на световната финансова криза през 2008 г.
Банковият съюз ще започне да функционира от началото на 2016 г. и първоначално ще обхване над 300 банки в страните от еврозоната. Правилата на банковия съюз ще бъдат задължителни за държавите от еврозоната, а останалите страни от ЕС, използващи собствена валута, могат да се присъединят към банковия съюз, ако имат желание за това.
"За България не е приоритет да се присъедини към европейския банковия съюз", заяви пред БНР премиерът Пламен Орешарски в Брюксел, където вчера започна последният за тази година двудневен Европейски съвет. "Ще следим внимателно как ще се развива банковият съюз, но няма да сме сред първите страни, които ще бързат да се присъединят към него - обясни министър-председателят. - Хубаво е да сме вътре, но да можем да ползваме всички екстри от това... Когато част от екстрите останат само за страните от еврозоната, няма голям смисъл. За нас все пак е важен опитът, все пак някога ще бъдем вътре, така че следим с особено внимание", допълни Орешарски.
На срещата в Брюксел лидерите на ЕС ще обсъждат засилване на икономическия и паричен съюз, общата европейска политика за сигурност и отбрана, както и проблемите, които някои от страните членки имат с наплива на имигранти.
РАЗКРИТИЯ
ЕК и ЕЦБ са били в конфликт на интереси по време на работата си като международни кредитори в спасителните заеми за закъсалите страни от ЕС, предаде електронното издание "ИЮ Обзървър", като цитира доклад на евродепутати. Отмар Карас и Лием Хоанг Ньок трябваше да преразгледат решенията на двете институции в т.нар. тройка (ЕК, ЕЦБ и МВФ) и действията им в страните, които получиха финансова помощ - Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър. ЕК е действала едновременно като представител на страните членки и на европейските институции, а ЕЦБ е била кредитор на спасените държави и заедно с това техен "технически съветник", се посочва още в доклада, който ще бъде гласуван в ЕП през март.