В навечерието на празници, надпреварата в заглавията е безмилостно жестока и безпощадно ясна. Фаворитът на дежурния е: "БСП сваля членския внос за бедни другари" ("Труд"). Безработните партийци щели да плащат вместо сегашните 50, само 10 стотинки месечно. Социална партия, туйто. Но, другари! Не знаете ли, че пари при пари отиват?

Тази вечна истина е потвърдена от комшийска публикация през няколко страници: "Уорън Бъфет печели 37 милиона долара на ден". Га че малко има! Или: "Адел пее на Абрамович за ЧНГ" ("Стандарт"). Хонорарът за концерта на уше не е упоменат, но по-долу става дума, че неотдавна певицата е взела 4 милиона за 25-минутна частна серенада.

И разбира се, затвърждава го и премиерът Орешарски, в интервю за "Преса". "Какво искате да ви се падне от новогодишната баница?" - "Много пари...", отвръща министър-председателят, комуто интервюиращата не е носила баница. "Чувам, че опозицията готви социални протести през зимата", хвърля Орешарски инертни материали в градината на ББ, този път пред "Труд". Абе, не е луд, който яде баницата!

И пак "Преса" не пропуска да изтъкне разликите между двамцата премиер-министри. "Орешарски най-щедър към Неофит, Борисов - към Саркози", изследва вестникът практиката на протоколните дарове. Но репутацията на БПЦ няма изгледи да се подобри: "Синодът не иска храм, а магазин" ("Труд"). Не молитва, а мотика. Владиците искали да печелят от хипермаркет в Слатина, миряните пък искали храм там. Разни хора - разни искания!

50-годишнината на българската литературна класика "Време разделно" също е отчетена в разни ракурси. Ето версията на "Телеграф", представящ романа на Антон Дончев като коледна пуйка: "Време разделно" в телешка кожа за 250 лв."

Ще си я поръчаме, заедно със сапун от етнически непълноценни индивиди. А сега - време разделно настъпва и между нас с вас. Временно.