:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,110,805
Активни 90
Страници 9,636
За един ден 1,302,066
Реконтра

Тиха нощ, свята нощ

Хубаво... Като в реклама на прах за пране.
Святата коледна нощ бавно се спускаше над панелите на "Обеля" 2. От отворен прозорец ехтеше звънлива нежна чалга: "Нищо, че си малка, ще ти дам близалка", а откъм далечината ехтяха пистолетни изстрели.

- Пред дискотеката пак се стрелят! - поклати глава бай Гинчо. - Ех, тия луди-млади!

Снегът скърцаше под стъпките му и наоколо всичко искреше в белота.

- Красиво! - прошепна бай Гинчо. - Като в реклама за прах за пране!

Беше тръгнал към кварталната градинка да насече дръвца. Бяха изключили със стрина Кина всички радиатори. Топлеха се със старото кюмбе, дето събираше прах в избата още от следвоенните години. Хубаво беше минал днес денят. В автобуса намери оставен от предишен пътник билет, после на пазара попадна на сирене от четири и двайсе, а накрая, пред хипермаркета момичета, които рекламираха препарата за косопад "Мултихеър мастер", му подариха цяло рекламно шишенце от чудодейната смес...

Пътеката се виеше пред него и пресни стъпки се очертаваха в новия сняг.

- Професор Стефанов също е идвал за дръвца! - помисли си. - Знам ги аз тези войнишки обувки. Даваха ги за по седемнайсе лева чифта, когато разпродаваха военновременните запаси.

Тогава той не успя да се вреди. Голяма беше навалицата. Купи само един потник. Направо за без пари. Здрав и топъл, но голям номер. Стрина Кина го носеше под роклята. За комбинезон...

Насече бай Гинчо на дръвца три от пейките в градината, метна ги на рамо и тръгна назад. Реши пътьом да се отбие до контейнерите за боклук пред богатската кооперация. Тукашни тарикати бяха я построили на мястото на детската площадка. Успели дебеловрати хора заживяха в нея, скъпи коли наредиха отпреде й, шарени тенти опънаха над терасите, а сега откъм прозорците им блещукаха игриви коледни светлинки - празник е, щастлив трябва светът да изглежда! Не намери нищо кой знае какво бай Гинчо - празни бутилки от скъпи напитки, баровски разни опаковки и приятна миризма на обелки от портокал... Изведнъж чу жално мяукане. Наведе се и видя котенце. Шарено такова, пухкаво...

- Ма какво правиш и ти тук в тоя студ? - заговори му галено. - Изгониха ли те от топлото!

Мило му стана на бай Гинчо, коледно! Взе той котето, погали го, пък го скри в пазвата си...

Като си влезна вкъщи, малко се уплаши - как сега да каже за животинчето при тая тяхна пенсионерщина? Пък започна направо:

- Намерих котенце! Премръзнало в тоя студ! Ето!

Стрина Кина сгъваше постни сърми до кюмбето и като го чу, така рязко се обърна, че за малко да прекатури тавата:

- Боже! И коте! Да го махаш от тука, чуваш ли? Само мачок сега ни липсва!

- Никъде няма да го махам в този студ! Мачок, мачок, ама и той душа носи!

Късно вечерта бай Гинчо седеше пред телевизора. Някакъв тъжен филм с щастлив край даваха. Американка и американец се обичаха най-сърдечно, но им пречеха да се оженят. Накрая все пак го направиха и много се целуваха, докато лошите, дето им тровеха живота, сега, разбрали колко са лоши, плачеха и пиеха шампанско... Бумтяха насечените пейки в кюмбето, навън снегът валеше едър и бавен съвсем като в коледна честитка и приятна миризма идваше откъм тенджерата със сърмите. В един момент погледът на бай Гинчо попадна на шишенцето с мазилото за косопад. Взе го той, сложи очила, изчете упътването, после изля част от течността върху дланите си и заразтрива бялата си коса. Такъв го видя стрина Кина, като влезе в кухнята. Видя го и зяпна.

- Най-добрият европейски препарат за косопад и пърхот! - заговори объркан от удивения й поглед бай Гинчо. - Снощи и по телевизията го казаха!

Постоя миг-два жената сред стаята, мъркаше котенцето, излегнало се до кюмбето, уплашен и с глава като глухарче, преди вятърът да го духне, стърчеше бай Гинчо на фотьойла... И внезапна силна обич обзе душата й, скочи стрина Кина към мъжа си, втурна се, прегърна го, зацелува го и кой знае защо зарида...

- Айде, айде! - загали я по главата бай Гинчо и също сълза се появи на очите му. - Я гледай каква хубава Коледа е! Сега, ако се обадят и децата от Канада, по-щастлив от мене няма да има!

А над околните панели, в белия едър сняг, върху високия блок до спирката на метрото, като знамение някакво изплува червената неонова звезда от рекламата за бирата "Хайнекен"...

Бог се роди, Коледо!
6
3766
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
20 Декември 2013 23:41
Това беше хубаво. И силно.
Честита Коледа!
21 Декември 2013 14:20
Добро е! Браво на автора!
24 Декември 2013 11:24
Много човешко,
нашенско и...
ех, каква чужда дума
актуално.
Благодаря и Честита Коледа!
25 Декември 2013 19:17
Честита Коледа!
28 Декември 2013 10:28
Много хубав разказ. Много истински. Единствено недоизкусурено е това с децата в Канада. Който си има деца там не мизерствува.
28 Декември 2013 10:28
Много хубав разказ. Много истински. Единствено недоизкусурено е това с децата в Канада. Който си има деца там не мизерствува.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД