:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,388,040
Активни 63
Страници 5,862
За един ден 1,302,066
АНТОЛОГИЯ

Аз не съм се отказал!

Нови стихотворения от големия ни поет Валери Петров
Снимка: Борислав Николов
Валери Петров получава през 2005 г. наградата за литература на СУ "Св. Климент Охридски".
---

Вече по традиция, драги читателю на "Сега", преди зимните празници поетът Валери Петров избира нашия вестник, за да те поздрави. Това е наш, надяваме се и твой късмет. Може би защото поезията, ако и да е делнично дело при създаването си, е все пак празнично изкуство.

Ние в редакцията сме изумени от звънката кристалност на тези стихове, които роденият през 1920 година поет ни прати.

Дано изумят и теб, защото изумлението също е част от празника.

----



ДУХАЧИТЕ



Ако сред свирещите - при това безразлично

дали свирещи класика, или джасащи джаз -

да избираме трябва, то, четецо, аз лично

за духачите честни бих отдал своя глас.



- Защо "честни"? - ще кажеш. - Може би са нечестни

всички, дето не свирят като тях на тромпет?

- Не, но честичко - казвам ти - те със хватки известни

от партера изтръгват аплодиращ ответ.



Погледни цигуларите как помагат на лъка,

като гърчат уста в ням страдалчески вик,

пианистите също свойте радост и мъка

изразяват нерядко чрез актьорски език.



А горките духачи, виж ги, бузи издули,

вкаменил е лицата им инструментът им строг,

Луис Армстронг, великия, и той само се пули,

без ни помен от мимика, като черен жабок.



Като тях цял живот и аз духам усърдно,

залепил сухи устни в своя малък мундщук,

и бих искал, четецо, мойто стихче предсмъртно

да звучи чисто-сребърно като техния звук.









ТРУДНО



Не, не бе хумореска

зад гърба ми живота,

но аз в него до днеска

търсех смешната нота.



Смях - в онази гълчава,

смях - във тази тревога,

но сега ме смущава

туй, че тук, в епилога,



с труд намират се, ето,

съответстващи рими

за най-смешното, дето

- олеле! - предстои ми.



КЪМ...



Бил си казал за своята поема "Мечти",

в младостта ни за мене любима,

че понеже сега осъзнал си и ти

колко в нея наивности има,



се отказваш от нея и от оня успех,

който тя в онез дни ти спечели...

Пожълтялата книжка от полицата взех,

за да видя с кой ум сме я чели.



И при първата строфа ей ме, пак съм младеж,

пак от пламенни мисли бледнея -

ти отказвай се, драги ми, колкото щеш,

аз не съм се отказал от нея!







ЕСЕННА ИСТОРИЙКА



На пейката в парка,

вече в есенна шарка,

но във него донесъл

своя хумор невесел,

септемврийското слънце ми се стори, че чух

да говори през клоните на листец един сух:

- Извърти се насам,

един лъч да ти дам.

Зная добре, че го чакаш отдавна,

но светлината ми е станала бавна,

тъй че сякаш цял тон

тежи всеки фотон.

И додето да дойде тук от толкоз далече,

на земята - оказва се - есен станало вече!

Тъй говореше то,

но горкото листо

му отвърна:

- А днеска сме 22-ри,

и ако нещо туй число ти говори,

то си спомняш навярно, че тече трети ден,

откак фотосинтезата е приключила в мен.

И макар да бе този им научен език

всъщност моя измислица, във първия миг

от него - признавам си - ме досмеша,

а след туй неочаквано мойта стара душа

почувства, че нещо - Дълг? Задача? Идея? -

свързваше тясно листото със нея

и таз връзка накара

ръката ми стара

да го погали и от своя страна

да получи една

топла порцийка слънце, която достави

късна есенна радост на нейните стави,

втвърдени от писане. А и моят процес,

горд със името "творчески", видя ми се днес

брат на фотосинтезата и бе също във криза,

и от нея в момента го разбрах, че излиза

след значителна пауза.

(А за нашата кауза

- кислородоизвличане от въгледвуокиса

във душите човешки - времената жестоки са.)

И затуй още в парка замислих я таз

малка историйка и на всеки от вас,

мои мили събратя,

реших да я пратя

и ви върна куража,

като с нея ви кажа:

макар да ви зная, че все нещо боли ви,

не са ни отказани и минутки щастливи!









SURPRISE



От сума ти време виждам все един сън:

не ми беше рожден ден, но си влизам отвън

и - сякаш сме в САЩ -

виждам хола, гъмжащ

от роднини, приятели, познати и близки

с весел вик "Изненада!" и усмивки, и уиски.

И това, че surprise-ите им са във случая два,

проумявам едва

след въпроса им:

- Хайде, бе, къде се забави! -

когато сред свирки, прегръдки и смях

се взирам във тях

и си спомням, че всички, на вид здрави и прави,

са отдавна покойници. При това посрещачи.

И значи...





СИМПТОМИ



Не ми се ще да го призная,

но бодрият ми дух смутен е -

необяснима ми е тая

редица симптоми във мене:

Усещам, че полека-лека

до парка става по-далече,

че на кварталната аптека

все по-редовен гост съм вече,

че все по-често търся нещо,

което уж го знаех где е,

че авторът, любим горещо,

все по-дълбоко ми чуждее,

че все по-малко ми се иска

да слушам музика забавна,

и че усещам все по-близка...

таз, дето е дошла отдавна.

Снимка: "Сега"
През април 2010 г. театър "Сълза и смях" отбеляза с матине 90-годишнината на поета. На заден план - Илка Зафирова и Ицхак Финци.
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
През ноември 2010 г. тогава 90-годишен - Валери Петров участва в протестен митинг в защита на българските институции на духовността и просветата пред Народното събрание. До него е проф. Аксиния Джурова
 Най-новата книга на поета.
54
14793
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
54
 Видими 
20 Декември 2013 20:04
Благодаря!
И поклон!......
20 Декември 2013 20:21
Благодаря, поете. И на редакцията благодаря.
20 Декември 2013 20:31
Бъдете здрав и много щастие през следващите години!
20 Декември 2013 21:05
BНлагодаря! И за преди и за сега.
20 Декември 2013 21:06
Я бе, Валери, какви си тръгнал да ги пишеш прощални? Я се дръж! Никой не знае кога.
20 Декември 2013 21:15
Твоята самоирония, Момче мило,Той я заслужава, а ти просто, ведро Му се надсмивай...
Хич да не ти пука от този Живот, Валери, здрав бъди и така продължавай, той ти е едва първи ...
20 Декември 2013 21:19
Натисни тук
20 Декември 2013 21:38
благодаря!
20 Декември 2013 21:41
Чудесен сте г-н Петров,
Вашите стихове ги четат и децата ми. В България вече не се раждат поети. Вие сте от последните!
20 Декември 2013 21:54
Вечен - и все същият!
20 Декември 2013 22:25
Поклон, Поете!
20 Декември 2013 22:32
Валери Петров избира нашия вестник

Ако чете кво пише в него сто пъти би премислил преди да го избере.
20 Декември 2013 22:45
20 Декември 2013 22:57
Днес мярнах спор за това имало ли е режим на тока през зимата на 89-та. Едни го помнят с гняв, други съвсем не помнят... А режим на тока имаше и заради Валери Петров моят спомен е като красива картинка от старите коледни картички - озарени от пламъка на свещите, сгушени под одеало с невръстните тогава мои момчета четем на глас "Палечко" и Петте приказки.

Момчетата порастнаха и нали такова е времето - без авторитети. Освен един. Вие, господине Валери Петров. Единствен, безспорен, благ и светъл като дядо Коледа. През онези зимни вечери против всякаква уж логика ние бяхме щастливи. Благодаря Ви, светли Човече!
И не бързайте...
20 Декември 2013 23:16
Simplified Solutions,
Чудесни думи!
Вярвам, че са стоплили сърцето на Поета!...
20 Декември 2013 23:19
преди зимните празници поетът Валери Петров избира нашия вестник, за да те поздрави.


ако вместо светлите Християнски празници ни пробутва зимни...
не, благодаря.
20 Декември 2013 23:20
Поклон, Поете! Да илядиш!
20 Декември 2013 23:42
Разплакахте ме с тези стихове, г-н В. Петров и не искам, никак не искам да тръгвате толкова скоро, толкова бързо сякаш там, накъдето всички вървим и все някога стигаме. Останете при нас още, пишете ни Вашите стихове, напомняйте ни за нашите грешки, нашите стремежи и мечти, с това въодушевление, с което винаги Ви усещам...Ние всички имаме нужда от вас, от Вашето забележимо, но някак скромно и благо присъствие.

Дано Всевишният да е милостив към Вас, да ви насочи по правия път и ...да останете още толкова дълго тук, колкото и както е добре за Вас. Отраснах с Вашите стихове, време е и моите все още малки деца да растат с тях. Вие винаги сте бил един светъл и топъл лъч човещина в тоза забързано време и ако някак мога да Ви подаря частица от моята младост, от моят живот, за да греете по-ярко, да пишете по-вълнуващо, да присъствате по-силно, аз протягам ръка да Ви я дам, от все сърце и с голямо уважение и обич!



20 Декември 2013 23:53
Благодаря г-н Петров!
Спокойствие внасяте в душите ни в тези дни преди Млада Коледа!
Кажете им на онези неканени гости че с тях ще бъдете вечно, да почакат. Но нашите души тук ще осиротеят без Вас.
21 Декември 2013 00:12
Има и нещо добро в ограниченията на багаж на дългите полети. Човек мисли кое е първо по важност за вземане. Затова книгите по емигрантските библиотеки имат особена стойност. Те не са подбирани по размер, цвят и твърдост на корицата, те са донесени в зъбите. От пристигането им на другата земя тези книги си имат също любопитна съдба - човек мисли на кого може да ги довери назаем и с кого ще си развали достлука, ако книгата не си намери пътя обратно. Аз имам една вградена библиотека, по-висока от човешки ръст, но на място като кръстовище. И колкото повече не ми се дава "назаем" някоя книга, толкова по-високо е подредена. До някои може да се стигне само качен на стълба. Та, уважаеми г-н Петров, Ваши два тома, донесени в ръчната ми чанта, са там, най-горе на стълбата. Защото се крадат, честно си мисля, че едно от най-великите признания за стойността на един литературен труд е да ви го откраднат за да го четат. Аз съм вече учена от горък опит - затова... стълбата!
Благодаря Ви за всичко!
21 Декември 2013 00:45
Постой, Валери, няма закъде да се бърза! Има милиард години до свършека на света, питай Братята Стругацки, и те това ще ти кажат. Важното е да вярваш и да не се предаваш. Пък и репи за вадене дал Господ. Справка-Стефан Цанев.
Благодаря ти от все сърце!
21 Декември 2013 03:34
Велик е поетът, даже и стар.
Тези стихове не са тъжни, това е просто любов. Към живота.
21 Декември 2013 05:39
Цената на дълголетието е самотата.
21 Декември 2013 08:26
Потресаващо!
Толкова млад в навечерието на цяло столетие...
21 Декември 2013 09:49
Разплака ме....толкова истина! Светъл лъч в угасващата ни родина. И живее в една епоха с Биг и Вип брадъри ?!
21 Декември 2013 10:27
КЪМ...

Бил си казал за своята поема "Мечти",

в младостта ни за мене любима,

че понеже сега осъзнал си и ти

колко в нея наивности има,


се отказваш от нея и от оня успех,

който тя в онез дни ти спечели...

Пожълтялата книжка от полицата взех,

за да видя с кой ум сме я чели.


И при първата строфа ей ме, пак съм младеж,

пак от пламенни мисли бледнея -

ти отказвай се, драги ми, колкото щеш,

аз не съм се отказал от нея!



Затова е вечно млад. Дори очи в очи с "най-голямата смешка...".
21 Декември 2013 11:21
Благодарим , ти приятелю ! Май ти остана последният мохикан .
Дано още дълги години да светиш над душите ни !
21 Декември 2013 12:14

ПЕСЕH ЗА СТАРЧЕТО
Hа Валери Петров

Старче белобрадо,
старче белокосо,
как вървиш все още
из тревата босо

с този ревматизъм
ишиас, лумбаго?
Колко си ми мило,
колко си ми драго.

Упорито ходи,
упорито дишаш,
старомодно мислиш,
старомодно пишеш.

Hо в теб има нещо,
дето още мами
с тази старомодност
модните мадами.

Тези стари джинси,
и това сафари
имат си предимство,
че са малко стари.

За това не страдай,
не мисли за гроба.
Младите момчета
ще ги сложиш в джоба,

старче, белокоси,
старче, белобради --
като се наложи
ряпа да се вади.

Недялко Йорданов

21 Декември 2013 13:27
Какво ще кажете за "Народен съд'', с този човеколюбив финал '' Смърт,Смърт,Смърт''. Халал да ви е тоз поет!!!!
21 Декември 2013 14:26
Ти гледай да не дойде пак Народен съд, че при тази мизерия, безработица и разпродаване на страната на килограм - натам отиват нещата......
21 Декември 2013 14:58
Kamat
21 Декември 2013 14:26
Съгласен!!! Този път ще съдим обаче червените '' капиталисти''.Ко шъ каиш,а.
21 Декември 2013 15:45
Докателства, че е един от най-големите поети на България, не са нужни. Това е доказано отдавна!
Но! Неговото дълголетие е победа на ДОБРОТО над злобата, омразата, безличността на бездарните човечета, напъващи се чрез ругатни към другия да оправдаят своето нищожно съществувание.
Живей и твори! Твори и живей, майсторе!!!
21 Декември 2013 17:59
Сърдечна прегръдка за поета!
21 Декември 2013 18:02
Халал да ви е тоз поет!!!!

Благодаря.Аз си го обичам и си пожелавам след една година пак да ни зарадва с откровения.
21 Декември 2013 19:35
Sinco, !
Натисни тук

Навремето си приспивах по-голямото отроче с песните на Окуджава. Тогава Булат Шавлович беше още жив. Не събрах кураж да му напиша благодарствените думи, които си кътах от десетилетия, от страх да не отчупя себично дори едно парченце от малкото му останало време. После прочетох интервю със съпругата му, как великият поет си отишъл безкрайно огорчен от народа си. И ме досрамя за неказаните думи. Добрите думи трябва да се казват. Желателно приживе. Затова, още веднъж, благодаря Ви, г-н Петров, за "В меката есен", за трите хаш-а, за адмиралската бутилка, за съюза на византийските писатели (секция "Изпатили), за билетчето в стария балтон, за автоматичния фар, за тинтявата, и за още много, много, много други светли неща!

П.П. Не може да се даде нещо, което не е твое, парадигма!
21 Декември 2013 20:49
Един стар семеен поклон към преводача Валери Петров:
Натисни тук
21 Декември 2013 21:01
Поет на всички времена.
Щастие е, че сме негови съвременници.

22 Декември 2013 11:22
Уродите и комплексарите нека си съскат. Аз предпочитам компанията на Валери Петров пред тяхната....
22 Декември 2013 11:50
Ох, толкова неща ми се иска да кажа, но думите ще бъдат смешно слаби. Валери Петров ни носи мъничко топлина и светлина в нелекия ни живот. Още малко, още малко, а за другото не искам да мисля, дано Бог е милостив.
22 Декември 2013 14:29
Бъдете ни жив и здрав, поете! Толкова Ви обичаме!

Очите не си е отворило
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!

Вече ни дири сметка
за ядене, отопление...
Има всички права на човека
и нито едно задължение.

Генийче. Само какво ще е,
още не сме наясно.
Но - да му мислят лошите!
То нека само порасне!

А дотогава,
дядо ще казва приказки,
баба ще пее песни...
Още не сме ги измислили,
но вече са интересни.
23 Декември 2013 15:24
paradigma 21 Декември 2013 14:58
Kamat
21 Декември 2013 14:26
Съгласен!!! Този път ще съдим обаче червените '' капиталисти''.Ко шъ каиш,а.

Червени капиталисти . Шъ кажа да изброиш и другите цветове на капитализъма. Да съ знаят -- га доди Новия Народен Съд, сичките цветни революционери ке отговарят. Ма не по цвета си, а по делата си. Цветно е въображение твое, вапсано от оцветяващи и ослепяващи мисълта ТВ излъчвания.


За Валери Петров
23 Декември 2013 20:46
Благодаря на Валери за прекрасните Коледни подаръци!
Желая му от сърце да ни изненадва все така с красивите си стихове!

Весело Бъднуване и на всички форумци и на редакцията на в-к Сега!
24 Декември 2013 01:00
>>><<<
Аз не съм се отказал,
за "наздраве" ни рече поета.
Кой какво и къде бил казал -
оставете бе, оставете!
Ако някак науката може
да му прочете ДеЕнКа-то
ще се види, че не само е стожер
на извайване с думички злато,
а и някакси леко го прави,
както птички в гнездото си пеят
и стопяват сърцата ни здраво -
както, както той го умее.
ДеЕнКа-то ще стане тогава
между младите новата мода.
Ще присаждат на всички за слава,
ще се радва на песни народа...
Аз не знам как точно ще стане,
дали с ижекция или под микроскоп
ще забъркват на всеки по малко
поетичния весел микроб.
Току-виж, после пенсионери
постепено достигнали сто
до камина с перото треперещо
да изписват листо по листо...
А младите, нека те да му мислят -
на крилете на ДеЕнКа-то...
...
Ах дано, ах дано да открият,
както казваше "Пух" - "Когато"
...
Когато,
когато човек
доживял и до век
съвсем естествено
би казал -
"Аз не съм се отказал"
24 Декември 2013 16:12
"Вие, господине Валери Петров. Единствен, безспорен, благ и светъл като дядо Коледа. През онези зимни вечери против всякаква уж логика ние бяхме щастливи. Благодаря Ви, светли Човече!
И не бързайте... "
Извинете, че използувам вашите думи, но мисля че са чудесни и ги споделям напълно и от сърце.
25 Декември 2013 18:57
Погледни цигуларите как помагат на лъка,

като гърчат уста в ням страдалчески вик,

пианистите също свойте радост и мъка

изразяват нерядко чрез актьорски език.

Рядка боза. Гениална. От гений.
26 Декември 2013 15:27
Обичам го този Човек!
27 Декември 2013 09:47
Благодаря, Маестро! Честито Рождество Христово!
29 Декември 2013 05:19
Поклон пред поета... Господ здраве и сили да му дава още дълги години!
29 Декември 2013 12:06
***
29 Декември 2013 18:35
Позволете ми Поклон пред Вас! Зайчето Валери, Радой, не трепери...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД