Коледните и новогодишните празници бяха използвани от политиците за ударна доза популизъм. Тон даде БСП, чийто лидер Сергей Станишев заяви, че партията ще настоява за въвеждане на 15% данък върху доходите на хората с месечен доход над 2700 лв. от 2015 г. Заявката е в сериозно разминаване с предизборната програма на БСП, където е записано, че по-високият данък ще засегне хората с месечни доходи над 4500 лв.

Станишев обясни, че с бюджета за 2014 г. вече е направена първата стъпка към диференцирано облагане, тъй като е премахнат плоският данък за хората с най-ниски доходи. Съпартийци на Станишев коментираха, че "данък богатство" е мярка, която е въведена в повечето европейски държави.

От ДПС обаче заявиха, че са категорично против въвеждането на подобна мярка. Шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев коментира, че тази идея не е обсъждана с представители на движението и той лично не е съгласен с нея. Цонев припомни, че в програмата на кабинета "Орешарски" е записано, че подоходните данъци няма да се променят. Бившият зам. финансов министър в правителството на ГЕРБ и настоящ депутат Владислав Горанов също заяви, че партията е непреклонна за оставането на плоския данък. Той изтъкна, че дори и при плосък данък богатите хора внасят в хазната повече пари. От "Атака" коментираха, че като цяло имат положителна нагласа към идеята по-богатите хора да плащат по-висок данък.

От ГЕРБ пък за пореден път възродиха идеята си за въвеждане на задължително гласуване. Депутати от партията обясниха, че подобно гласуване ще промени коренно разстановката на силите в парламента, защото партиите, които разчитат само и единствено на твърдия си електорат ще бъдат в неизгодна позиция. В ГЕРБ смятат, че темата задължително трябва да се дебатира при предстоящото приемане на нов Изборен кодекс.

Темата за задължителното гласуване се повдига почти винаги, когато има парламентарни или обществени дискусии за изборното законодателство. Основният проблем за въвеждането на задължително гласуване е фактът, че за него се иска промяна в Конституцията. Според чл. 42, ал. 1 от основния закон гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право (не задължение) да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.