равносметка за 2013-а пред агенция "Фокус":
...2013 година е годината на гражданина политик, година на порастването. Иска ми се да вярвам, че това "и лека-полека народът порасна с няколко века" - поетичният израз на зрялата борба за свобода, го казваме и сега. На българското знаме винаги пише "Свобода или смърт". Ако не се вълнуваш какво е станало със страната ни, ако смяташ, че няма какво да се направи не от теб, не сега - това е гражданската ни смърт. Живи сме!... Пак ще цитирам поета - помните ли? "Момата с иглата, учений с ума..." - така се е подготвяло въстанието. Това значи съединението да прави силата. Революцията и освобожденията са различни, но природата на свободата на гражданите е една и съща. Да имаш независима държава, потребностите ти като човек да са уважавани, да можеш да живееш от труда си и ума си, да има кой да спира разбойниците, във всеки един смисъл, да можеш да промениш властта, да имаш глас... Държавата си я наричаме "тази", тя отхвърля всеки въпрос и искане, дистанцира ни, нямат значение доверието и справедливостта. Тези думи са черупки от звуци, празни, кухи отвътре. На няколкостотин километра, в Европа, е начин на управление. Тук не. Затова все не можем да влезнем истински в този Европейски съюз. Но когато го направим в някои от следващите месеци или години, ще знаем как да го пазим - доверието и чистотата в отношенията гражданин - държава. Ще успеем. Все повече хора, млади по дух или възраст, отказват да се отчаят!
Ето това е моята надежда! Политическа. Българска и европейска. Такива хора ни трябват и 2013 година ги направи повече. Силна година за българина като гражданин - като общество разбирахме, че демокрацията и европейската ориентация изискват ежедневно отстояване.
...Гражданските и студентските протести са най-значимото събитие на 2013-а. Те заявиха "повече така не може" и поставиха, неприятно за управляващите, въпроса за морала - и в парламента, и в политиката, и в медиите, и в обществото. Преучредяването на цялата държава е непосредствената задача, която трябва да решим. Защото след гръмкото "не", което като общество казахме, сега също толкова отчетливо трябва кажем и кой е позитивният дневен ред - какво ще направим, в какъв срок и с каква цел. Много се говори за липса на лидерство в Европа, но аз мисля, че да знаеш каква е дългосрочната ти цел и да си наясно как да я постигнеш стъпка по стъпка, въпреки че ти се пречи, е именно да си лидер. Протестите показаха, че гражданите са лидери - с позицията си, с упорството си да не се откажат.
Забелязах интересен феномен. Тук, отвътре, в българския ни пашкул, в който се опитват да ни приспят, има гласове, добре модулирани, звучащи топло и проникновено-съчувствено - "Какъв е смисълът?", "Не сме готови още, кой ще дойде?..." Какъв фарс! Очаквам, ако икономическото положение се влоши много, да започне същото нашепване - "Нима е необходимо да ядеш три пъти на ден, нали пак ще огладнееш..." И така - "Спи спокойно, стой си вкъщи". Това го е имало в нашата история. Колко ли заспал народ трябва да сме били, за да има песен "От сън дълбок се събуди!". Е, протестът е тази нова песен. И ето го европейския отговор - няма критика, няма "ама как така, нямате право, не ви разбираме". Много добре разбират протеста и знаят защо е! Как стана така, че отвън ни разбират по-добре, отколкото ние се разбираме вътре?!
***
ПОСЛЕпис. Цитатите по Вазов са неточни. Това означава, че г-жа Кунева не преписва наготово, а цитира по памет, за което я поздравяваме - малко наши политици носят въобще някакъв лиричен багаж. По същия начин - неточно и приблизително - цитират стихове в статиите и писмата си Пушкин, Гогол и много други умове за пример.