Когато за десети пореден път главният металург на "Джапан стийл енд джилязо" влезе на заседанието на борда на директорите с наведена глава, всички разбраха, че нямат друг изход и трябва да изпратят професионалист, който да разкрие тайната на българските оранжеви гвоздеи.

Безкрайните опити в японските лаборатории не бяха дали никакъв резултат и светът продължаваше да бъде заливан от произведените в малката балканска страна гвоздеи с цвят на добре узрял портокал. Ще речете - а защо един гвоздей трябва да е оранжев? - и ще издадете невежеството си. Обяснявам - понеже се ползват навсякъде. Представете си например един японец - тръгва си от работа и пълни джобовете с гвоздеи, за да си ремонтира на аванта къщата. Да, обаче на следващия ден оттам минава босът му (или специално упълномощено лице), вижда оранжевите главички и на Кирохито му показват портала на завода. Същото е и в САЩ, Западна Европа, скандинавските страни и т.н. - краде народът и не си играе. И за да го предотвратят, хората купуваха български оранжеви гвоздеи.

В "Джапан стийл енд джилязо" нямаха особен избор - работата можеше да бъде свършена единствено от Насакото Яката, потомък по майчина линия на род на известни самураи, а по бащина - на нинджи. Доскоро той работеше за специалните служби, но след като от най-добре охранявания склад изчезнаха три сандъка с български гвоздеи, следствието намери кални следи от обувки по фасадата и суперагент Яката набързо бе пенсиониран.

Намериха го на покрива на къщата му, а до него лежаха чук и сандък, пълен с нещо оранжево. Той слезе, изслуша ги с мълчаливо достойнство, а после кимна: "Знам я България, как да не я знам - нали преди пет години ходих да разбера какво вино пие Котоошу, че е толкова силен. Дотогава можех да ходя само по стените, но след три пахарки мелнишко тръгнах и по тавана. Оранжеви, викате...?"

След три дни Насакото Яката седеше пред кабинета на специалиста по човешки ресурси на "Бай Ганьо инженеринг", като според легендата бе беден безработен китаец. Специалистът го посрещна според най-модерните и иновативни подходи в бранша:

- Работа ли търсиш бе, джигатаец? Влачите ми се тук всякакви, ама то за тези заплати... Добре, утре почваш като общ работник в склада.

Там Насакото бе посрещнат от супервайзера, който му обясни, че тук имали канбан (не барабан!) - от лявата врата идва продукцията от цеховете, през дясната излиза за клиентите. Яката се опита да обясни, че това не е канбан, а ФИФО, но бе предупреден да си затваря устата и да внимава какви ги плещи пред мениджъра, който идвал един път месечно тук и бил много горд от създаденото. И агентът се отказа да спори, понеже в този момент от цеха пристигнаха първите гвоздеи.

Всички до един бяха металносиви.

- Уф! - възкликна супервайзерът. - Карат, а никой не пита има ли място. Джиги, я се качи на мотокара и премести онези палети там.

- Ама те чували скъсани... - опита се да възрази Насакото.

- Скъсани са я - нали от толкова години почти ежедневно ги местим. То ако бяха здрави, сам щях да се оправя.

Японецът повдигна първия палет и сякаш адът влезе в склада - изведнъж всичко стана оранжево - дори няколко врабчета, случайно влезли да се стоплят.

Когато прахът се послегна, супервайзерът свали маската и обясни:

Викам му аз на мениджъра да го изхвърлим този оловен миниум - токсичен е и никъде повече не се използва, ама той не и не - водел се по документи, кой щял да го плаща... Хайде, ти продължавай, а аз ще дойда след час-два...

..."Джапан стийл енд джилязо" платиха щедро за информацията, но се оказа, че едно е да знаеш, а съвсем друго - да го направиш. Първият им супервайзер видя на какво прилича складът след първото местене на чувалите, седна тихо в ъгъла и си направи харакири. Вторият директно получи инфаркт, а когато накрая се сетиха да назначат български гастарбайтер - самоуби се мениджърът. Тогава монтираха специална роботизирана система да разпръсква миниума, но гвоздеите излизаха на петна и покритието падаше. Дали имаше нещо специфично в българските условия - Насакото Яката бе отбелязал в доклада си, че покривът на склада течал на три места и ставало силно течение от счупените прозорци - така и не се разбра. И накрая се отказаха.

А България остана пълен монополист за този така важен продукт - поне докато не се промени нещо в мисленето ни. Тоест за много дълго.