По bTV показаха едни снимки, от които става ясно, че лицето на контрапротеста Нина Гергова е човек с гъвкаво отношение към убежденията си. Първо протестирала срещу Олигарски, после обърнала лопатата във фурната, отгърнала нова страница, палачинката й направила салто-мортале и въобще видяла по нов начин проблемите на държавата.
Тоест госпожата малко е изневерила на някой и друг Идеал. Но то на кой ли Идеал не му сложиха рога...
Волен го дъвчат, че си върти ремаркето във всички посоки - в зависимост от това кой товари по-качествено.
Бареков го наричат с грозни имена и му броят дупките на Вълшебния дудук.
Яне Янев...
И т.н.
А това си е човещинка. Дори свръхчовещинка - присъща и на най-големите гении.
Чували сте сигурно как Достоевски и петрашевците били осъдени да преживеят инсценировка на екзекуция. (Осъдени били за дейност против царщината; по-точно - за четене на забранени книги и разпространяване на опасни идеи.) След 7-8 месеца в Петро-Павловската крепост той и останалите осъдени били заведени до ешафода, била им прочетена смъртна присъда. Осъдените видели бесилото. На първите трима (Достоевски не е сред тях) им било окачено въжето и чак тогава им прочели останалата част от присъдата - че императорът в безкрайната си милост заменя смъртната присъда с каторга.
Докато си скубел косите по време на каторгата, после заменена с военна служба в Сибир, освен "Записки от мъртвия дом" (бележки за живота в панделата), Достоевски писал непрекъснато молби за смекчаване на наказанието си, молел за ходатайства всичките си познати с някакво влияние и връзки, а междувременно написал и няколко стихотворни оди. По случай смъртта на император Николай (главен сценарист и режисьор на "екзекуцията" на петрашевците), Достоевски написал верноподаническо стихотворение, посветено на вдовицата императрица ("...От мира отошел супруг великий твой"). След тази ода Достоевски е повишен в чин, а след още някоя и друга годинка получава право да се върне в Русия - първо Твер, после Петербург.
Тази ода е образец за челобитие. Почва с това как за такъв Цар всяка майка ще прати чедото си на жестока бран, за да напои родната земя с жертвена кръв. После разправя как Царят ритнал камбаната и поетът рони едри сълзи за великия държавник и пълководец. Окайва непрежалимата загуба и сравнява смъртта на монарха с угасването на зорницата над синьото море - и как загубата в цялата й величина и ужас може да разбере само вдовицата. После се обръща към нея, за да й вдъхне кураж - дръж се императрице, виж, че Бащицата цял живее в синовете си. И моли за прошка императрицата, че е обладан от дръзкото желание да облекчи със стиховете си бездънното й страдание. И т.н, и т.н. - общо 100 стиха от човека, когото светът познава изключително като автор на дебели романи.
И постепенно Фьодор Михайлович оправдал доверието, в края на живота си е гален от князе, бил любимец на Царя Освободител Александър, възпитавал децата му. Факт е, че е написал най-значимите си произведения именно в този период.
И великият писател твърди, че не е обръщал палачинката - просто на каторгата му дошъл акълът и постепенно осъзнал великото значение на самодържавието и правата вяра.
Нина Гергова, Сидеров и подобните тям явно не са глупави като Достоевски и нямат нужда от фалшива смъртна присъда, че и каторга, че и заточение, пък чак тогаз им дойде акълът...
|
|